Казано честно, винаги съм мислела, че жените трябва да ходят с по-големи от тях мъже. Вече обаче не смятам така. В крайна сметка всичко си зависи от хората. Age ain't nothing but a number

Вярно е. Хора - секфи.

Аз пък май винаги съм си падал по какички. Е, почти винаги

Age is Nothing But a Number
Заглавието на този албум на Алая винаги ми се е струвало много точно казано В живота обаче не винаги е така.Поне аз не мога да си представя да бъда с някого,който е с 20 години по-стар от мен,защото"има млада душа" Но всеки с разбиранията си,нали

Да де, но въпросът е, че някои го правят съвсем спокойно.

Аз съм дефектна в това отношение, както изглежда... 3мата мъже, които са ме впечатлили най-много в живота ми (не ща да говоря за любов, понеже не съм фен на описването на подобни чувства във форуми, пък и как можеш да знаеш дали е любов, що ли е), са били по-големи от мен с 14, 18 и 20 години. И за тримата не съм се замисляла (и не бих се замисляла) за възрастта като фактор и го казвам съвсем сериозно.
Важното е да имаш за какво да си говориш с някой, да споделяте еднакви възгледи (поне по някои основни въпроси), да гледате в една посока. Оттам насетне - какво значение има дали ще ти ще си на 40, той - на 20, или ти - на 20, той - на 40?

Каквото и да си говорим, с по-зряла жена е по-добре, отколкото с някоя пикла, която не знае какво иска и търси заместител на ***.

Възрастта по-принцип не е проблем, за по-малкият със сигурност, а вече за по-големия/голяма зависи от неговите възприятия, сила на чувствата, насадени бариери...

Хи-хи-хи...

Този с 20-те години + да не е ...кхъм..кхъм.. Хъъ-ъ-ъ-ъ-ъ-бъъ-ъ-ъ-т Спенсъ-ъ-ъ-ъ-ъ ?

Жорко, първо не съм казала 20 +, а точно 20 (впрочем Хърбърт не го знам на колко е, така че може да се е получил някакъв съвпадЪК). Второ, не съм садо-мазо тип, ако това намекваш (но вярвах, че си го разбрал това отдавна) и трето, мога да кажа кой е човекът, но хем не го познаваш, хем, написано, изглежда много... изповедно-уличаващо.
То самият факт, че си падам по "Д'Ъртаняни" вече е достатъчно уличаващ...

Само не каза ТИ на колко си, за да разберем КОЛКО точно си дефектна...

22 (пресни-пресни).

Еми всъщност от една цифра изобщо не изглежда уличаващо - щото 42-годишни са поне 300 000 човека в България.

Че кога направи 22 бре ? Пуууу...

То е уличаващо пред мен самата - нали се сещаш, има някои неща, дето предпочиташ да не ги признаваш и пред себе си (номерът с щрауса). Пък и беше много, много отдавна (тогава бях на 17-18, порода лудо и младо, кофти комбинация). Най-хубавото е, че нищо не стана. Уотева.

Колкото до 22те - преди... ъъъ... 20 дни (на 27ми). Лошо одъртях, вече не съм яренце, баща ми ми вика "шиле" (това е мн забавно понякога - звъни ми жи си ем-а, отсреща: "Алоооу, шиле, как си, шиле?").

напълно съм съгласна с теб. най- важният мъж в живота ми е доста по- голям от мен, но никога не съм имала по- близък приятел и не само приятел, и все още е човек на когото мога да разчитам винаги...