изненадващо, това горе ми напомни чак сега, че след краха на предишното *не знам как да го нарека*, освен всичките други глупости, бях обвинена и в това, че съм била твърде хладна и дори студена. Ми как да вложиш нещо истинско, когато всъщност няма нищо?!
Иначе мене ми се случвало веднъж да се влюбя... - ама си беше пълна програма в едно с пеперудите в корема и загуба на разсъдък.. не мога да не призная, че това беше и най-прекрасното време в живота ми, въпреки последвалата ситуация, която може да се определи като мътна и кървава.. със срок на възстановяване няколко години..
скоро(преди седмица сигурно) разбрах, че това си е болест ...и леко се поуспокоих, че вече съм придобила имунитет...

и понеже по-горе беше спомената Милла Микофф, не мога да не споделя любима моя нейна мисъл : ''През толкова мъже ще минеш докато срещнеш принца, че като го срещнеш, той ще каже "Ти луда ли си? Кой нормален принц ще се хване с такава курва?"
Да знам, че няма общо с темата. Но Мила е яка кака!

темата не е за Влюбването (5ст. за Ангел*) а за влюбчивостта. Да видиш някой индивид и да ти трепне нещо, да направиш драмата и утре - отново.

*Не мога да повярвам, че използвах главна буква за това, но ..... му, добре помага за разграничаване.

Никак не съм. В няква друга крайност попадам, на свръх не-влюбчивите, което впрочем пак не е най-добрият вариант.

Вчера си говорим с един от най-близките ми хора за някви простотии, и чувам следния култов лаф насред разговора:
"В теб има едно качество, което най ми харесва: много си безчувствена" ( ), имайки предвид, че почти не помни последния път, когато съм харесвала момче, ами съм и мислила по цял ден/вехнела/страдала по него, т.е. пълната влюбчива програма.

Подозирам, че е така не щото никой не успява да ми стане симпатичен достатъчно, напротив.
Обаче май съм израснала с (неправилната?) нагласа, че вместо да натрупам някакъв опит от примерно една-две връзки с хора, които са ми просто "достатъчно симпатични", е по-добре да си чакам кротко нещо много истинско, голямо, споделено и т.н., в чието съществуване въобще по света даже не мога да съм сигурна.
Малко наивна работа, осъзнавам - почти толкова наивна, колкото "влюбването" на всеки две седмици в различен индивид. Но пък драмата поне ми е спестена от всякъде

Факт, така е. Но пък така си спестяваш и редица много положителни и съвсем конструктивни емоции. Обаче то като дойде, не пита, да знаеш.

С горното съвсем не те критикувам - да не ме разбереш грешно. Съгласна съм, че е тъпо да се впускаш в преследване на всяка тръпка - най-малкото, защото е първично и отразява инстинктите, които - така или иначе - всеки има, но не е лошо чат-пат да озаптява, понеже нали и затова ни е даден разум... Но пък, от друга страна, не е хубаво да се предпазваш твърде много от разочарования. Щото иначе може да станеш предпазлива и да отхвърлиш онова, истинското (макар наистина да вярвам, че кат' те цапне...) или пък да не знаеш какво да правиш с него. Пък и твърдо вярвам, че емоционалният опит (не сексуалния, аз там по едно време неслучайно минавах за монахиня направо - и не съжалявам) е важен за човека. Много важен, при това.

Отговорът ми на този въпрос до голяма степен се припокрива с този на jenesais.
Изключително трудно се влюбвам, а после още по-трудно се възстановявам при разочарование. Вероятно това е синдромът на мнителните до мозъка на костите си хора, които просто се страхуват да не бъдат наранени, затова не допускат често да бъдат обсебвани емоционално от друг човек.

Никак.

Уф, даже не знам дали съм отговаряла на тая тема. Егати, колко отдавна не съм активна в тоя форум. Ми не, не съм. Аз съм от ония редки породи патици, които се влюбват както си трябва и са готови на какво ли не, когато това им се случи. Другия месец навършвам 24 лета и осъзнах, че за добро или лошо, макар че повечето ми връстници са минали поне по един футболен отбор на тази възраст с идеята, че "веднъж се живее" и нали, "докато сме млади...", аз си стоя на цифрата 2 (словом - две). Сигурно понеже съм козирог, не ми е отнемало много време да отлепям чисто физическите привличания или онова влюбване, за което много девойки се тръшкат всеки път, когато им намигне мъжко, от другото, пълното себеотдаване. Представете си 13-годишно момиче, което цъка с език и непрекъснато поправя дружките си, че няма как да са "влюбени" като са само на 13. Такива неща се случват само на какичките. И същите тези дружки днес са позахабени, поживели с разни мъже, женили се, раждали, разделяли се, заседнали над аксиомата "мъж=свиня". Аз съм още свежа и вярвам. И пак сигурно понеже съм козирог, от първия успях да извлека толкова позитиви, че да не ме е срам днес, че така наивно съм била влюбена в него и да мога да си позволя наперено да обяснявам колко съм доволна, че ми се е случило, без това да е лъжа за пред другите. Същевременно успя и да набере толкова негативи, които някои жени си събират от 4-5 броя връзки, така че да кажа, че ми липсва опит, би било обида спрямо утвърдените ми и лично изстрадани представи за това какво може и какво не може в една връзка. Сега обаче... абе няма да говоря нищо за сегашната връзка, че ме е страх да не се урочасам сама. Човек каквото сам си направи... нали знаете. Първото влюбване ми стана обеца на ухото и още гордо си я нося. Един вид, помогна ми в оценката на второто, което, бих приела за най-прекрасния подарък от Господ, ако се запази, както през последните 4 и кусур години. Ще ме прощавате, но днес ми се философства, а още не ме е ударило вдъхновението да си направя блог, така че това е. Да си размърдам малко мозъчето с размисли, че е почнало да закърнява вече.

Не съм

Не бих казала, че съм влюбчива, по-скоро лесно се привързвам.. но според мен между двете има разлика.