Kristo написа:
Това което аз казвам е - в случая, когато си с някого, който СИ ИЗБРАЛА по начин, който ти си решиш, тогава кво става.
Тогава принципно става хубаво. Проблеми има навсякъде, но не знам защо все залитате към "търпене". Аз не искам да "търпя" някого и не искам никой да ме "търпи" мене. Искам да обичам и да ме обичат. Толкова. А това не се доказва с тия вашите романтични жестове, за които толкова говорите, с плащането на сметки и кво беше там още из темата.
Цитат:
Щото иначе - приемаме, че си избрала ИДЕАЛНИЯ, кво правиш за да го задържиш до теб, да те търпи, да ходи на опери, оперети и оперини и операции, и да ти е верен? И като те зареже с тва ли се утешаваш - че няма лошо да си сама...
Айде пак с това търпене. Ама аз не държа някой да ме търпи. Ако сме стигнали дотам да се чудим как да се търпим (взаимно и да накараме другия да ни търпи), какъв е смисълът изобщо?
И... какво правя, за да ми е верен?

Понякога много ме изумяваш. Това е въпрос на съвест. На съвестта на съответния мъж. Ако се издъни - срамът си е негов. Аз отговарям само и единствено за себе си.

Не бих могла да го "опазя", ако ще и да го вържа за радиатора.
...
Последно, щото въпросите ти бяха доста конкретни, но един изпъква. Кво правя, ако ме зарежат: нали ти казах, че особено обичам
"Just Like Jesse James" на Шер? Е, там има един стих (два, всъщност):
"...'cause if this heart's gonna break it's gonna take a lot to break it." Мен не можеш да ме уплашиш - преживяла съм достатъчно, за да се усмихвам умилително на драмите, на които ставам свидетел наоколо - пък зарязани, пък били говеда, пък намигнали на някоя, пък излезли с приятели, пък какво ли още не. Почти всеки ден чувам някакви подобни истории. Детска радост. Живи и здрави и толкова. Не можеш да принудиш никого да бъде с теб, ако не е влюбен, ако не те обича и, най-вече, ако самият той не желае да остане.
Много странно разсъждавате - понякога си мисля, че или съвсем не съм в ред, или съм една от малкото пишещи тук, които все още разсъждават нормално.
