Еми да... и гаждетата, и приятелите са в състояние да идват и да си отиват. Но семейството е единственото, което си остава константа, и неговите членове по всяко едно време ще са си зад теб!

Оу. Съвсем не си ме разбрала. Говорех за тази част от поста ти:

еми хората не са искрени,това виждам,това мисля.дано има изключения

Има

Аз съм за брака, когато му дойде времето. Но е по-добре преди това двама влюбени или гаджета (както искайте ги наричаите) да заживеят заедно да видят какво наистина е семейния живот. Т.к. ако прибързат с решенията си ще има после да се вайкат. Общо взето на всеки ще дойде времето да се бракосъчетае.

"Love and marriage

Love and marriage, love and marriage
Go together like a horse and carriage
This I tell you brother
You cant have one without the other

Love and marriage, love and marriage
Its an institute you cant disparage
Ask the local gentry
And they will say its elementary

Try, try, try to separate them
Its an illusion
Try, try, try, and you will only come
To this conclusion

Love and marriage, love and marriage
Go together like a horse and carriage
Dad was told by mother
You cant have one without the other"

Аз лично съм за брака, защото романтичната ми душа го намира за по-героично да кажеш: Това е моята спътница в живота, това е най-прекрасното създание на света, това е моята душа, моята любов, моят живот, моята спътница в живота, това е моята съпруга !

С всички последици които този пост ще ми донесе аз се примирявам и съгласявам...

Това е най-висшият дар пред гордоста и красотата на една жена, най-големият успех в животае това да не го изживееш сам...

Може би брака е институция стара, може би изглежда непривлекателно, обвързващо,може би и хората могат да живеят цял живот заедно и да отгледат деца без да се оженят, сигурно е възможно...

Но аз твърдо съм за брака, защото той е опора на най-хубавото, най-красивото чудо на света, нещо което всеки нормален човек желае и това е семейството.

Вие можете ли да си представите живот самотен без семейството?
Щото без него няма мама, няма тате, няма баба, няма дядо, няма "Човечество"


Твърдо да за барка, опората на Семейството и опората на Човечеството !

Приемам всякакви несъгласия с този пост, смирено и със съвеста на човек казал каквото смята за правилно съм готов да се повтарям ако ми се наложи ...

от тази гледна точка си прав. никой не иска да остарее сам,просто подписа и халките са излишни ако има любов и взаимна подкрепа.

Според мен лично това е главно един красив символ, а красотата никога не е излишна, нали ?

Понякога е добре да си налагаме ограничения, защото сме тъпи животни. Пръстенът и подписа са нещо, което те връща към реалността, пречи ти да направиш грешка, да бъдеш тъпо животно, да не изневериш на себе си и на близките си. Ценностната система е пасивен източник на стимули и може да бъде пренебрегната при наличие на фактори като времето. Затова си имаме един малък пръстен, който ни напомня как сме се обичали и сме мечтали да прекараме старините си заедно и как сме си сваляли звезди Да, не би трябвало да имаме нужда от предмети, но малко хора са с толкова силен дух.

не оспорвам мнението ви,но на някои халката и децата не им пречат да бъдат "тъпи животни".и бих предпочела да не се разправям с адвокати ако това се случи.ограничението въведено отвън тласка към нарушаването му.това,което със сърцето си знаеш,че не трябва да правиш е по-силно.

нима се нуждаем от напомняне..... ?

А представяш ли си халката да я нямаше, как щеше да се промени процентът им


'Шо така реши?


Аз и ти не. Засега. Огромната част от нормалните хора - да.

Смяташ ли, че с брак човек избързва ?!

Аз поне не бих се обвързвал с жена на която нямам пълно доверие и която не обичам повече от себе си - в такива случаи тя може да ми има пълно доверие,
а жената с която бих се обвързал за цял живот (повтарям се), със сигурност би била достатъчно зряла да споделя моите чувства, с две думи не бих се оженил за "тъпо животно" защото за да я обикна трябва да я опозная, затова и адвокатите(бракоразводни) няма да се изхранват на моя сметка.

Когато сам си сложиш ограничение ти не го възприемаш за такова.
Да не би моралните ти норми да ти пречат?
Да не би да нямаш ценности ?
Съмнявам се.
Това да се ожениш/омъжиш не те кара да намразиш човека, нали ?
Вярно е и че първоначалниия любовен пламък постепенно угасва, но пък за сметка на това твоят съпруг/съпруга става твоя спътник в живота, човека с койо би споделил/споделила всичко.

За това и халката, обещанието което сте си дали, което всъщност е този брачен ритуал, не пречи, то помага.

добре добре когато му дойде времето ще видим какво ще ни стовари съдбата

Като Ерос прободе със стрелата си, и се влюбиш, не го правиш веднага, не се жениш, първо поне се запознавате нали ?

А бъдещето е точно за това за да го изживеем!

За предпочитане с човека който обичаме до нас