Aз май ставам все по ревнива с всеки изминал ден. Понякога ми минава за известно време, после почвам да мисля, да човъркам и така .. Искам хич да не съм ревнива, ама това май трудно може да се промени.

Тъмната страна на любовта - ревността, е чувство, присъщо за всеки човек, така че никой не трябва да се срамува, че го изпитва. До този извод стига новопубликуваната книга в Италия „И живяха ревниви и щастливи“ на Донатела Марацити, съобщи ПронтоСофия.

Авторката в известен смисъл реабилитира ревността.

Ако обаче бива изпитвана повече от един час на ден, тя се превръща в болест, твърди експертът. „При изключително ревнивите хора на практика съществуват аномалии в серотонина, което може да означава определена форма на мозъчни нарушения“, казва Марацити.

Ревниви са били не само древните гърци, болестно ревнива е например и жената от Милано, която се качва на колата си и изминава цяла Италия, за да отиде на конгрес в южен град, за да изконтролира мъжа си, който може евентуално да види там своя бивша приятелка, казва авторката.

Отело убива Дездемона, убеден, че му е изневерила, но същото ниво на ревност завладява и Роберто, който по време на вечеря с жена си и приятели, прочита в очите им възхищение от съпругата му.

„Това е естествено чувство и не бива да се демонизира, тъй като е насочено към съхраняването на двойката“, казва Марацити.

Според нея, при мъжете ревността е свързана със сигурността на бащинството и с усилията да се опазят собствените деца. При жените пък ревността е свързана със стремежа да се държи здраво партньора с цел да гарантира прехраната и създаването на поколения.

Марацити говори за 4 типа ревност.

Първият е депресивният вид ревност - тя е типична за жените, които не се чувстват на висотата на партньора си.

Вторият тип е ревността фикс идея, при която човек се съмнява непрекъснато дали е обичан, или не.

Третият тип е нервната ревност, при която даден човек е вечно притеснен да не би да бъде оставен от партньора си.

И четвъртият вид е параноичната ревност. Тя е характерна предимно за мъжете и при нея са типични непрекъснатите съмнения.

Питате "Дами, ревниви ли сте" и въпреки че понякога съм доста далеч от определението "дама", ще си кажа мнението.

Не, не съм ревнива. Ама хич. Разбира се, когато намеря любовта, ще се влюбя до полуда. Ще съм готова да умра за нея. Ще дишам с човека до себе си и ще крача с него. И тогава, ако ми изневери, просто ще загина. Ще се разпадна, ще увяхна, но докато това не стане, ще му давам пълна свобода. Че коя съм аз, да го ограничавам? Просто неговата любима, неговото гадже. А за мен той ще е всичко, така че ще търпя последствията, колкото и трагични да са те за мен.

Да, ревнива съм. Понякога много, понякога малко.
Но не го показвам. Не съм от типа момичета, които вдигат големи скандали на гаджетата и на момичетата, с които те флиртуват. Не съм и от тези, които се бият. Това пък жена да се бие е толкова селско и жалко, че няма къде повече.
Стоя и си трая, опитвам се да бъда максимално търпелива и да проявя разбиране. Но когато нещата преминат всякакви граници... да кажем, че знам как

А, да бе, някой да ми се качва на главата и аз да се откажа да го пребия само, защото съм жена и е непристойно или селско...няма такива работи, щом боят е превърнат в изкуство и спорт за самопостигане и самоконтрол, значи ще се бия, ако
обстоятелствата го налагат.

Насилието и агресията като начин за справяне с дадена ситуация за жалки. Физическата саморазправа показва само и единствено липса на характер и изобретателност. Има много по-ефикасни начини да нараниш човек от това да му разбиеш муцуната.

Може и така да е, което реално си е самата истина, но усещането да целиш с думи вместо с бутилки не е толкова разтоварващо.

Ако искаш да целиш с бутилки - отиди на лунапарк

А защо не?Хубаво е да знаеш настоящия ти приятел с какви хора е имал връзка,а и нали знатете поговорката:"Приятелите дръж близо,враговете-още по-близо".А и факта,че те запознава с нея означава,че не иска да те държи в невидение.По-лошо ще е ако не ти каже,че ще излиза с бившата и хоп!виждаш ги заедно.....но на мен и това ми се е случвало,кофти е,но аз не съм ревнива.Ако ми изневери си е негов проблем,а не мой!Той ще загуби,а защо АЗ да страдам за НЕГОВАТА загуба?

Ами, защото....така?
Защото е нормално, след като сте делили едно легло, да ти пука за него, нали?
Констатации от типа: "Спокойно, той не те заслужава" са пълен абсурд.
И никога не са ми помагали, нито някога ще се плакна очи в тях.
Всъщност защо трябва да се казва кой къде е и какво прави? Всеки, освен
общопрекараното време, си има и свой, личен живот. На него не му влиза в
работата къде съм ходила и с кого съм била, ако аз не реша да му кажа. И,
разбира се, ако това не би нарушило щастието ни. Същото е и с мен.

еми аз от 3 години се опитвам да му го обясня това,и още не го е разбрал..............

Аз като казвам, че само с обяснения и думи не става, никой не ми вярва

Ох,каня те на бира да поспорим,защото явно по въпросите за любовта имаме напълно различни мнения

Хехехе, окей, приемам поканата

А много ми е интересно,мъже вие ревниви ли сте?А с теб,JudyRamone,ще се разберем допълнително