А, халки, а символи.. Толкова са преходни.
Моята я губих 3 пъти...И я намирах.
Той неговата загуби веднъж и не я намери. Нейде в гората.
От символизъм, мислех, че ще го погреба ( Пръстен - Далчев) Размина ни се, засега.
За 2 години и половина, така и не съм разбрала какво точно е бракът.
Но ми харесва

Поклон пред твоя опит!
(Покланя се ) Дано и аз разбера някой ден какво минава през главата на човек след като се ожени !

Подписът и халката не са излишни... те служат за "писмено" и "видимо" доказателство на любовта ти, не само за любимия човек, но най-вече за обществото. Чрез носенето на халката ти показваш, че си обвързан човек.

Ако един нормален човек забележи халката на жената/мъжа, с когото е излязал с идеята да намери повече от приятел(ка), едва ли ще му стане особено приятно... най-вече ако жената/мъжът случайно е пропуснал(а) да спомене, че има брак... Този "символ на любовта" показва вече "заетото" сърце... Един нормален човек не би се осмелил да се "намеси" в личните работи на хората... Все пак всеки знае, че не е етично... Някак си съвестта ни възспира да направим този "грях"...

Държавният брак за мен е нещо грозно, тъй като двама души сключват брак защото се обичат и връзката им е много силна, т.е. подписаната хартийка пред държавата не би трябвало да има значение за тях, още повече, че тя е по-скоро договор, което в случая е грозно.
Що се отнася до църковния брак - не съм християнин (нито мюсюлманин, юдеин или нещо подобно) за да сключвам такъв, така че нямам вариант за нещо подобно. Но въпреки тези ми виждания съм "За", тъй като трябва да има някакъв символизъм при една връзка. Но приемам и хора, несключили брак и живеещи като семейство - те са мъж и жена.

Много ти се накефих на последното от поста. Съвсем консервативно от типа на "бракът е съюз между мъж и жена". Това е хомофобско, биха писнали войнстващите либерали...

"пис"

преди година щях да се обявява с две ръце "за" брака, вероятно защото все още намирах някакъв смисъл в него. сега гледам на нешата малко по-различно. обществото ни е такова, времето е по-различно и то така, че брака е нещо прекалено посредствено. загубила се е идеята, няма ги ценностите, остаряла е традицията.

мисленето и начинът на живот на хората е по-различен и го няма този респект към брака като институция. всичко е само документи, подпис, да мирясат бабите поне така го виждам аз, точно в този момент

хм, всеки обяснява за символики, ценности, а никой не се сеща да каже колко трудно е да създадеш семейство в условия като днешните.
Ми аз може да съм и с три ръце за брака (ама не съм ), но като нямам финансовата възможност да осигуря дом и нормално бъдеще на хипотетичните ми деца и жена, за какво изобщо си говорим.
а тоя форум... понякога имам чувството, че са го налазили некви дечурлига от прогимназията

хаха, а моите баби даже не знаят, че има за какво да мирясват

Здравейте на всички!
Не знам...може да ме помислите за старомодна и живееща в илюзии,но аз вярвам в брака. Като малка мечтата ми беше да бъда булка и все още искам и вярвам,че някой ден ще дойде принца на белия кон. Кое момиче не иска да се види облечено в бяло и да върви по пътеката към олтара с "най-красивия мъж"?! Искам да продължа да вярвам в това,но всеки ден все по-малко вярвам. Най-добрият ми приятел е женен и има прекрасна дъщеря,но не е щастлив. Той ми каза:"След брака всичко се променя. Колкото и да си мислиш,че си обичал този човек,когато заживеете заедно и ви налегне скуката и ежедневието всичко свършва." Не искам да му повярвам...искам да продължа да живея в заблудата,че истинската любов съществува и че брака не я погубва. Един велик певец е изпял една велика песен в която се пее точно за това

http://www.vbox7.com/play:15292c00 дали пък не са прави?! дали да не повярвам на хората,които са го преживели или да продължа да вярвам в детската си мечта?!

Повярвай на хората, които са го преживели :0)
Но не бракът като брак, т.е. подпис, сватба, бла-бла погубват любовта. Погубва я точно ежедневието, проблемите, които възникват в една или друга област...Много сила, много борба трябва със себе си понякога, за да разбереш дали да останеш с човека или да си тръгнеш...Не е само в брака, а почти във всяка връзка, в която хората се събират да живеят заедно...
И други неща щях да кажа, но май са прекалено лични...

Съгласна съм с казаното от теб!
А иначе за дечурлигата - трябва им една година да живеят сами и ще си оправят представите за всичко.

Аз...примерно. Както и много други. Ако наистина идеята е в роклята и церемонията, ми облечете си се, направете си веселото и така. Не виждам смисъла в това да се институционализират отношенията между двама души. Не виждам смисъл да ги държи заедно нещо друго, освен чувствата, които имат един към друг. Не виждам нужда от гаранции за пред другия, че го обичаш, нито за пред "света", че си само "негов". Пф, и от понятието "негов/а" не виждам смисъл, даже по-скоро ме ужасява.... Ама явно наистина прекалено съм пораснала или съм станала невероятен циник!

Ивче, ти кога си живяла сама?

...често се случва бракът да доведе до "компенсиране на изневярата, разлюбването, разбитото сърце"... нали уж си поделят нещата законно след развода... уж да няма по-голям потърпевш от раздялата...
Сякаш в този случай бракът е защита на личността и интересите й