Съжалявам, че не отворих тази тема по-рано. Човече, явно сте имали нужда от малко откъсване от рутината. Миналата година при нас се получи горе-долу същото. Скъсахме за около две седмици. Явно просто тръпката при нея беше изчезнала и може би беше почнала да ме възприема като бреме. Съответно започна да се държи кофти с мен. Първоначално го отдавах на временни настроения, но започна да става все по-тенденциозно, при което аз започнах да се дразня. Започнах да отвръщам на заяжданията и постепенно се получи нещо като малка война за това кой е прав и кой не, кой се държи гадно и защо другият му отговаря - всичко това ставаше негласно де. Честно казано ме боли, като си спомням, защото се чувствах много обиден и ме беше яд, че на моменти любовта ми към нея отстъпва място на гнева. Тъпа работа, не трябва да е така! Накрая стана така, че се разбрахме да се разделим, поне временно. Беше ме яд, но поне се радвах, че съм показал, че няма да позволя да се държат с мен по този обиден начин. (Не съм вдигал скандали, просто имахме тежки разговори). През тези две седмици се постарах да бъда възможно най-активен, да си намеря нови занимания, които да ми носят удоволствие и въобще опитвах се да гледам напред. Въпреки това исках да се съберем, но само ако това означава истинска връзка. Ако тя би била готова на това, аз също бих бил (това какво граматическо време беше?). Е та веднъж се срещнахме сравнително случайно и й предложих да седнем някъде. Умишлено се държах като буца лед - както тя преди се държеше с мен. (Тук искам да отбележа, че я разбирам, защото е по-емоционална и по-трудно може да надделее над емоциите си, но просто исках да й покажа как изглежда това поведение от другата страна. Не съм искал да си отмъщавам). Ами тя не издържа дълго и доста се разстрои. Веднага махнах "ледената маска", която бях намразил, и тогава си казахме направо кой какво чувства - с думи и с действия (прегръдки, целувки, тя плака, абе драматична история беше). Оказа се, че сме много привързани един към друг (това си го знаехме де), но и тръпката се беше появила отново - и хоп - отново бяхме заедно с намерението този път да изградим една истинска връзка. Последваха девет страхотни месеца. Тъпото е, че тази история донякъде се повтори и тази есен (абе да не е от сезона, ..... му?
), но не чак толкова драматично и се разви и приключи за по-кратко време. Една вечер тя дойде да спи у нас и същата работа - от дума на дума се разбрахме да се разделим. Още същата вечер, обаче, оценихме колко всъщност държим един на друг и на връзката, която градим. Спахме прегърнати, макар и "само като приятели" (които спят заедно и се прегръщат и целуват), а на сутринта правихме секс
Оттогава не сме говорили за "статута" на нашите отношения, но де факто сме си двойка като след миналогодишното скъсване. Абе откачена работа
Та това, което всъщност исках да ти кажа, е следното: това, че сте се разделили, въпреки че държите един на друг и може би се обичате, не е непременно лошо. Щом отношенията ви са били стигнали до такова състояние, значи е трябвало да се направи нещо. Не отписвайте възможността отново да се съберете. Моята история показва, че това е възможно и въпреки че кризата в нашата връзка се повтори по дразнещо подобен начин и тази година, ни най-малко не съжалявам за времето, което сме прекарали заедно. Ак пък не се съберете, може би такави е било писано и е по-добре, че сте се разделили по-рнао, отколкото по-късно. Каквото и да се случи, животът е пред вас и макар и в някои моменти да изглежда много черен, винаги си струва да продължиш напред с оптимизъм
Леле, аз написах цял любовен роман! Джаки Колинс ще ми завиди!
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
