Е той може да иска да го припознае за свое, ама като се съмнява, че кварталната ку... е минала целия Меден Рудник, нормално е да иска днк-тест... Въпроса е че е вина на майката, че бащата иска тест... той ако е сигурен в нея, ще си го признае, пък после ако ще да бяга в Хаити...

Не беее, аз не говорех за случая, в който майката е кварталната ку***, дето е минала целия Меден рудник. Имам предвид случая, в който жената не е давала поводи за съмнение, но мъжът иска да му се размине.

Иначе да - съгласна съм, при съмнение се прави един тест за бащинство и готово.

Сапунен сериал. Тестовете за бащинство са доста скъпи, в България особено, да не говорим на колко малко места могат да ги изготвеят. А и нали знаеш,че трябва да се чака, да се роди детето, защото тези които са предварителни могат много да увредят плода.

Е, ние говорим за хипотетична ситуация. Ясно, че не всеки иска/може да се оръси със 300+лв, за да бъде сигурен, че детето му е от него. Освен това, до такъв тест би се стигнало, ако жената е решила да зздържи бебето. При това положение не е проблем да се роди детето, да се направи теста и после да бъде вписан бащата в акта за раждане. Не е невъзможно... Хипотетично =)

Е той мъжа, ако не знае, че жена му е квартална.... таковата... точно с този тест ще се докаже...

Никоя жена не може да заслужи баш такова доверие, дори и да не е точно квартална, не може да си 100% сигурен, че не я е бацнал някой друг, и 1 път стига... айде да не са 200-300 пъти секс на месец, но и 1 стига...

И представете си, че мъжа не иска да си прави тест, след време има 2 деца и щастливо семейство, правят му изследвания на стари години и му казват, че цял живот е бил импотентен... дали няма да убие жена си по мъчителен начин, свързан с ножове и бичове?

Затова е по-добре, чисто информативно да се знае, кой е бащата, ако мъжа му пука де. Ако е навит да гледа детето, въпреки, че не знае кой е бащата, но допуска, че е той - ок, хвала на такива... Ама да ходиш с момиче от 2 седмици и тя да зачене, как да не ти се иска да избягаш от такава.... то природата си зове...

Kristo ти някога изобщо бил ли си влюбен?

Да, няколко пъти, но никога не е зачевала...

Има огромна разлика в доверието, когато си мислиш, че ти е вярна жената, и когато си мислиш, че детето не е от теб. Защото едното по презумция е че жена ти е вярна, ако не докажеш противното. А другото е обратното - ако не сте женени, детето не е твое до доказване на противното...

Даже в закона пише, че баща на дадено дете става автоматично съпруга на майката, или бившия съпруг на майката, ако е родено най-много 6 месеца след развода...

Не ме разбирай погрешно - кефя се на любовта, но не и на децата... все пак съм твърде млад за тях... обещал съм си да стана баща, на възрастта на която тате е станал баща с мен - 33г.

Охх, туй късничко, бе. Дете в пубертета и родител в критическата е взривоопасна комбинация. Макар че това важи главно за майките, бащите не знам как и кога ги хваща кризата на средната възраст =)

Нещо намекваш ли за нашите?

Мога да ти гарантирам, че съм много по-нормално дете, отгледано от наистина зрели родители, отколкото ако ме отглеждаха некви млади на по 23-24 в добрия случай и до 27 да са разведени, "щото им се живее"...

Наистина за да си родител, трябва да си улегнал и то доста - не само стабилни доходи, осигурено жилище, кола, добра заплата, условия за 1 дете... недайсибоже 2... Сестра ми е 4 години след мен, когато нашите са били пък съвсем улегнали и знаещи кво искат, и имащи опит с диво лапе като мен....

И мога да ви кажа, че израстнахме много по-яки деца от сумати народ, дето родителите им са млади и макар юпита, са си лигави с мислене на пубери, често на възраст на студенти...

Kristo мисля, че говориш пълни глупости. Баща ми е бил на 23 години, когато съм се родила, била съм планирана, просто тогава времената са били други. Не мисля, че възрастта е определяща за това дали един родител ще е добър или не (не говоря за деца, които стават родители). Аз също не искам да имам дете сега, но ако се случи така, че да трябва да се грижа за такова, не смятам, че ще бъда лоша майка. И по другия въпрос: ако няма брак, а сериозна връзка и двамата се обичат, смятам че би било признак на лош вкус, ако мъжът се усъмни в бащинството си... би било нормално, ако се е случило след секс за една нощ, да има съмнения и така нататък.

Е то каква е разликата между "секс за 1 нощ" и "системен секс за 1 нощ, повтарян десетки пъти" - като второто е определението за връзка, без брак?

В любовта и на война, всички средства са позволени и за да си щастлив, никой няма право да те съди, ако нараниш някой друг. Гадно е, но такъв е живота... Ако ще си по-добре, ако не признаеш дадено дете за твое, и то на базата на реалната възможност, да не е твое, тогава кои са другите за да те съдят, че трябва да го признаеш, въпреки всичко и "ако е истински мъж на място"...

Не, драги, истинския мъж на място мисли с главата си, не със сърцето си. Отговорността е добро качество, но рационалното мислен е по-важно. Аз дори и да съм сигурен в едно мое дете, бих се замислил, какъв баща бих му бил и дали това е полезно за мен, че и за детето - не е честно спрямо бебето, да има такъв неопитен баща, да не говорим, за "недорасъл за деца"... за липсата на доходи, жилище, условия, да не говорим...

Ако бях бебе и можех да избирам, щях да избера родители не само които са ме планирали, но и са планирали всички детайли - къде да живея, как да ме издържат, как да ме гледат, примерно единия да е на добра работа, а другия да не бачка... и да са ми подредили детската стая месеци, преди да ме заченат.... Бързите работи предполагат само проблеми...

И всеки сам си избира кое е правилно за него...

Е, като ме избие на писане, и нямам спирачки...

Не, не казвам нищо лошо, най-малкото за теб . Просто констатирам, че е трудно да гледаш детето си, ако то е в пубертета, а ти си в критическата. Освен това, аз не абсолютизирам нещата - не казвам, че това е със сигурност лоша комбинация и резултатът ще е лош, винаги има хора, които са различни и са напълно способни да преодолеят трудностите, с които се сблъскват средностатистическите родители.

Е аз имам само тези родители и по тях съдя, няма как да съм бил дете на всякакви хора...

Просто съдя по връстниците си, какви са като хора и какъв съм аз. Съдя по други семейства, които познавам. Не особено различни от възрастта на нашите и моята възраст спрямо децата им. Права си за критическата, но нима е яко детето и техните да са на 1 акъл? Или да имаш дете на 50г? Златната среда е когато си достатъчно отговорен, но не и прекалено стар. 30-33 години.

От гледна точка на детето е добре, родителите му да са яки хора, надявам се си съгласна с това...

Хипотетично, тя може и девствена да е забремнеяла.
Я, се осъзнайте!

Това ми се случи на майка ми в един от предишните животи и после аз свърших като престъпник спрямо Рим... не беше яко...