Аз съм далече от родителството, ама да си кажа, че за многократните пелени съм много съгласна. Просто не ми се струва възпитателски правилно детето до 4-годишна възраст да си върши всичко в памперсите и да не знае що е то тоалетна и има ли тя почва у нас. Някак не мога да го приема, трябва от малко да се научи, че не може да се пишка и ака навсякъде и по всяко време. Струва ми се доста обвързано с по-нататъшното възпитание.

То това не е заради памперсите, а заради мързела на родителите да си научат децата да ходят до тоалетната.

Не бе, не е до това. Ама говорим за бебе, все пак - по тая логика, дайте да го учим и да чете още от родилния дом. Към 4 годинки вече си е съвсем нормално (за четенето говоря, де).
Но ЕБХ, поне доколкото знам, се свързва с идеята да научиш двуседмично бебе да пишка там, където и големите, а не да ползваш многократни пелени и т.н.т. То едно време и мен не са ме отгледали с продуктите на Pampers, но това ми е малко прекалено - вижда ми се като изтезание и за детето, и за родителя.
То едно двуседмично бебе не може да си задържи погледа, какво остава да си разчитате сигналите с него... Но да, и с оглед на твърде вероятното секцио някога, не бих се лишила от пелените като помощници.

За вегетарианството - също смятам, че е въпрос на личен избор, но като майка бих осигурила нужното за детето си в първите години. После да си решава само. Иначе да, соята и бобовите набавят голяма част от нужните протеини, но пък соята е и канцерогенна, тъй чеее... А и аз самата като бях по-малка почти не хапвах месо - сега ям, но не всякакво и не твърде често. И не знам как е с ЕБХ, обаче аз сигналите на собственото си тяло ги разпознавам безпогрешно - имам си и кръвожадни, и тревопасни моменти и ги намирам за окей.
Ениуей. Имам познати - вегетарианци. Относително нормални са с главата, добре са със здравето, да се оправят. Явно не е толкова страшно. Въпросът е, че докато аз (и съпругът ми) нося/им отговорност за всички решения, отнасящи се до здравето на детето си, ще се доверя на онова, което самата аз чувствам, че е правилно - точно защото отговорността за здравето и благосъстоянието на малчо ще е моя. И, в тоя ред на мисли, знам, че моето дете няма да познава бисквитки, снаксове, чипс, зрънчовци и прочее боклуци, докато е малко и докато нещата зависят от мен. За шоколада нищо не казвам.

Абе, хора, вие представяте ли си ни с деца някой ден? Хехе, форумна среща в парка - майките клюкарят по кокоши (или татковците пият бира), хлапетата вилнеят по катерушките. И правим нов подфорум: "женени с деца", "мама и бебе", "лигавник и ританки" - някакви такива безумни формулировки.

Ми като едното нищо.
Някои вече бяхме женени, за малко и с деца да сме, ама пусто не се получи

Аз съм за памерсите до към годинка някъде, после детето се отказва постепенно. Имах предвид поста на Catherine за пелените, че разлика дали се ползват пелени или памперси няма, освен прането на пелените, което аз лично не смятам, че в днешно време има смисъл. Вярно е, че ние и без памерси сме порастнали, ама все пак не смятам да се връщам в миналия век. Аз съм потресена обаче от децата в чужбина, които до 7 годишна възраст ги возят в детски колички . Всеки път като видя и се обръщам да ги гледам, ужасно просто.

Аз лично с дете не си се представям особено, мисля че ще съм много строга майка, горко му на детето ми

аз не смея също да си се представям като родител..

ужасен ще да съм, поне на тоя етап май. ха.

На 40 години може би.....ранното родителство е грешка.А ако изобщо стана родител - то да е само на едно дете.

Не че нещо, ама генетичният материал се разваля. Ако искаш деца, е хубаво да си ги направил до към 28-30. Това, че някои не са дорасли за родители на тая възраст, е друг въпрос.

Абе, не е като да е съвсем невъзможно, ама по други критерии, не е препоръчително. Едни познати си осиновиха мо иченце на годинка и три месеца преди време. Тогава мъжът беше на 50, а жена му - с няколко години по-млада. Няма да ви разправям каква мъка е все още... Не искам и да мисля какво ще стане след 10-ина години, когато хлапето я тръшне пубертета. Аз самата съм късно бебе, отгледано от самотна майка и смея д атвърдя, че няма нищо непостижимо. Много е хубаво детето да има ДВАМА родители. Но съм изцяло ЗА обмисленото родителство на 28-30 години и не по-рано. Човек трябва да си отживее, да се осъзнае, да улегне и да се посвети на децата си както трябва. И съм ЗА това да се отглеждат по 2-3 деца, стига да можеш да ги издържаш. С тези условия, аз поне имам още бая да обмислям и да се готвя. (И толкоз по-добре.)
Сигурно ще бъда една ужасно покровителствена майка, та ще гледам да си задавам постоянно спирачки за един или друг импулс да пазя горкото бебче. После сигурно ще го потупвам бая, но за това не ми е съвестно. И ще гледам да го дресирам да избира само и безстрашно да си носи последиците. И да чете! И съм ЗА продължителното кърмене. Ще гледам после да се храни здравословно, без да му липсва нищо: нито месо, нито сладки глезотийки. И без насилване - това лесно ражда непоносимост в ранна възраст. Мен са ме лишавали от много малко неща, тъй като и без друго съм била капризна. Сега не ям много малко неща. Никога не е късно да си изградиш вкус. И ще гледам да се движи много и на чист въздух, за сметка на компютъра.

Това с ЕБХ наистина звучи много крайно. Но в памперсите е трудно да откажеш детето отрано, защото липсва усещането за мокрота, респективно студ, раздразнение и т.н. затова с Многократните пелени е много по-лесно да се създаде у детето навик да реагира бързо. Лошото е само, че е занимавка откъм пране и простиране от една страна, а е и некомфортно като го изведеш навън от друга.

Сега се сетих нещо за жената-Везни (т.е. аз) и родителството, дето много пасва на темата и до голяма степен е вярно:
"Едно от първите неща, които ще им внуши, е да казват в молитвите си: „Господи, благослови татко!" Няма да допусне малките да не уважават баща си. Ако играта им смущава почивката ви, тя може да бъде невероятно строга. Ще се ядоса много повече, ако не слушат вас, отколкото ако не слушат нея. Децата на една майка Везни като малки винаги са спретнати и спокойни, защото тя е грижлива и любвеобилна към тях. Но когато е нужно, може да бъде твърда и взискателна, така че като младежи те ще израстат възпитани и изискани. Ако вие ги глезите, тя ще съумява да им дърпа юздите. Ако сте прекалено строг с тях, ще им ушие мека възглавничка за сълзите, но никога няма да ви направи забележка за възпитанието им. Все едно, те са младши партньори, а вие сте президентът на фирмата и това не бива да се забравя."

Обаче за това със ступването хич не съм съгласна (май Инк го писа) - аз как станах човек и без бой (ама буквално - разказвала съм ви, че имам точно един шамар по дупето в актива. И то си го заслужавах, ама много си го заслужавах)? Вярно, искат се по-здрави нерви, но ако можеш да се занимаваш с ЕБХ, можеш и да медитираш за заздравяване на собствените нерви. Виждам какво се случва с братовчед ми - боят не е възпитателен. Има много по-респектиращи средства (аз, примерно, не мога да си представя мама да ми се сърди или, не дай Боже, да не ми говори - ако ще и за час да е. Или пък татко. Или да знам, че съм ги разочаровала - ми то по-добре да ме набият, по-малко ще ме боли).

Ама че тема спретнахме, обаче.

А, пак по повод част от това, дето е писала Инк - за движението и компютъра. Имам едно познато дете в Стара Загора - от наистина много богато семейство. В подробности няма да се впускам, разчитам, че ще ми повярвате. Детето е още в основното училище и ми е небивал кеф да го срещна и да си говорим: възпитано (ама безупречно), облечено съвсем скромно и без някакви демонстрации. Обаче техните не го оставят да диша - балет, пиано, плуване, английски... Вярно е, че крайностите не са нещо добро, но е вярно и че многото свободно време води до затлъстели деца с ограничени интереси. Едно време търчахме пред блока, сега братовчед ми има детегледачка и виси на компа. Разликата е чудовищна.

Е най-обичам някой като почне да слага рамки и срокове. До 24 да си женен, до 28 да направиш дете. На еди колко си това, на еди колко си онова. Не го разбирам честно! Човек трябва да стане родител когато се почувства, че е готов. Особено пък при мъжете не мисля, че има особена разлика дали са на 30, 35 или 40. Да не мислите, че на един мъж на 40 не му става вече? И с какво се различават децата на 30 годишните и на 40 годишните мъже?

То това със сроковете наистина е безумно - но при жените си има ориентировъчна възраст, когато забременяването е по-лесно, а бременността - като цяло по-безпроблемна.
Доколкото знам, процентът на спонтанните аборти или мъртвите раждания е по-висок след 35 години, а май тогава почват да се водят и рискови бременности, дори и ако бременната няма здравословни проблеми. Не знам дали това е точният праг, но е там някъде. Затова и аз си мисля, че е най-добре до към 30-32 да си почнал не само да мислиш, но и да действаш по тези въпроси, за да имаш достатъчно време за разни процедури, ако се окаже, че има някакъв репродуктивен проблем.
Иначе за татковците не мисля, че има проблем - само може да се позадъхва и да не може да търчи след дребосъка, ако се случи да е към 60-годишен. Неслучайно винаги повтарят на жените, че биологичният им часовник бил цъкал. Мерси, отговарям аз, усещам го. Впрочем, подобни подмятания са невероятно гнусни - и ги намирам за такива, когато съм едва на 23-24 и наистина ми е рано да мисля за деца. Не искам да си представям как бих реагирала, ако го чуя, когато стана на 30, да речем.

Аз говорех по-скоро за мъжете, но според мен и при жените е така, не мисля, че ако една жена не се чувства готова на 30 тя задължително трябва да има дете тогава, щото после не се знаело. Еми на всяка цена ли трябва да стане майка, само щото времето и изтичало В крайна сметка медицината е достатъчно напреднала, а и всеки знае на какъв риск се подлага. Наскоро майката на една моя позната, която е на 34 и каза, че била вече стара, за да има второ дете.

Съвсем възможно, но пък това е периода, когато си здраво стъпил на крака и имаш добри възможности да се грижиш за някого.Сравнявам по мои познати.Младите родители в много от случаите са провал.

Аз за майките нищо не казвам, за бащите говоря. Техният генетичен материал се разваля. И нямам предвид, че не може да го вдигне или нещо такова. И не казвам, че ако си направиш детето на 35 задължително ще е със синдром на Даун. Баща ми е бил на 34, когато съм се родил, пък нищо ми няма. За сестра ми е бил на 44 и тя също си е обикновен човек. Но от друга страна, преди 15-20 години надали е седял с лаптоп в скута и телефон в джоба и какви ли не други вредни влияния. Просто казвам, че ако около тази възраст усетиш, че искаш и можеш да отглеждаш деца, по-добре действай, а не чакай да станеш на 40+, за да започваш тепърва.