Точно защото не мислим за после, болката е съсипваща.
Присъединявам се към Паган и nefertari...

да. така е. какво да се лъжем като си е така.човек обаче по всякакъв начин се мъчи да си представи нещата в наи-хубавата светлина и да не допуска лошото когато всичко му ИЗГЛЕЖДА красиво и романтично.обаче всички си знаем колко боли всъ6тност.

Знам ли - аз не мога да кажа, че съм очаквала нещо лошо да се случи и когато разбрах някои неща все едно ме фраснаха с мокър парцал по лицето. Много изтъркано звучи, но наистина има някакво сходство с това описание и с чувството на замаяност... Наистина не очаквах точно този човек (понеже стана ясно, че говоря за конкретен човек) да ме нарани. И то точно, когато се научих да го обичам. Но какво ли разбирам аз... Затова сега ми е по-лесно да не вярвам в любовта - идва ми в повече иначе.

точно такова е усещането. и особено когато си дал прекалено много от себе си , не можеш, нямаш сили да продължиш същия.прото част от тебе е умряла

Аз продължавам да съм от партията на kokteil_molotow! Вярвайте в любовта!

Това са най-точните думи, които описват състоянието ми в момента, но все пак това е форум, а не изповедалня, така че по-добре да не прекалявам.
Но сега, като мина време и се чудя за много неща. Единственият въпрос, който си задавам е "Защо?" - за всичко, за което се сетя. И никога няма да разбера, защото оставих всичко в миналото. Знаеш ли, говорим с много клишета, но нещата наистина са точно такива - и не нещо, а много неща умряха в мен. Така че за мен любовта не е най-прекрасното нещо - много за малко е сладка и след това дълго убива - бавно - всичко красиво, което е било преди. Да ме извинят щастливо влюбените

За мен любовта също не е била винаги толкова сладка, но миговете прекарани с любимия човек си заслужават и сълзите. До сега не съжалявам за нито едно момче, за което съм плакала.
А колкото до това, че нещо в теб умира при раздяла, по добре го приемете от добрата страна - все пак: "Това, което не ни убива, ни прави по- силни."

хихи.. Аз знам по-хубав вариант - Това, което не ни убива, направо ни ебава майката

напълно те разбирам, pimboli.това ЗАЩО никога не се маха...незнам дали човек успява да събере строшените частици от себе си и да ги сглоби на ново , незнам какво можем да направим за да не чуваме постоянно ЗАЩО .знам само 1 нещо- че всяко нещо се случва с причина и че голямото добро трябва да го изстрадаш.
най-важното нещо е живота продължава ( вярно и това е клише, но е факт) и това му е най-хубавото. отмъщението е ястие , което се яде студено, т.е. -СЛЕД ВРЕМЕ.след време се разплащат всички сметки, когато не сме го планирали.
и за това че това не е изповедалня- да , така е, но ти и аз и всички тука сме преди всичко хора с истински човешки чувства и най-човешко е да ги споделяме

Ами ще се махне, ако попиташ направо човека, който може да ти отговори. В повечето случаи обаче, решаваме да премълчим или направо си тръгваме (бтв - както направих аз) - затова продължаваме да си задаваме безсмислени въпроси...
Горе главата Нали се предполага, че така израстваме душевно Мога да кажа много глупости сега, единственото, в което съм сигурна е, че щом се чувствам по някакъв начин, трябва да го изживея, а не да се боря срещу себе си. Така че - ако ми се страда, нека си страдам, а ако искам да обичам - пак ще си обичам

пък ще жидим какво ще става

абсолютно!

ако продължаваме да продължаваме все накрая ще се случи нещо -

Мухахахахааа
Ох, леле, ужас....
Хайде тук да вмъкна едно пожелание за всички по случай това, което ще се случи утре - пожелавам на всички много, много истинска любов през 2006та! А който има мерак - и ...

мерси много !!!!и на теб да ти се връща пожеланото а това за беше шега