На мен едно ми стига.

Аз бих искала поне 2, без значение какъв е полът . Знам какво е в тежък момент да можеш да разчиташ само и единствено на брат си, при все, че е по-малък от мен А пък той е най-щастлив, че си има кака Друго си е да имаш брат или сестра...

Да, предвид това, че с моята не се разбираме особено...

Bad luck...Аз преди не се разбирах с братчето, но нещата коренно се промениха последните години. Винаги можем да разчитаме един на друг, дори той започна да движи в моята компания. Ние порсто страшно много си приличаме по характер, въпреки че разликата ни е почти 4 години. На практика аз съм го изгледала докато беше малък, аз го научих да чете и пише, аз му четях приказки - брей, сега като се замисля, много съм улеснила нашите . Може би затова искам повече от 1 дете, защото при нас нещата са си чудесни

Ами, зависимости колкото искаш. Ние със сестра ми сме близнаци, а сме с доста различни характери. Само вкусовете ни за някои неща си приличат.

Заедно ли живеете? Защото със сестра ми започнахме да се разбираме едва след като заживяхме в различни градове.

Не, тя учи във Варна. Не се разбирахме кой знае колко, а сега е по-добре, само защото почти няма как да имаме търкания.

so truee

Точно така.

хахаха голям смях, ама не е намек, успокой се

Боже, аз дадох на 1(мъж) и си викам, че тва е просто един мъж. После гледам вс 3/4, викам си кво става, тия що искат по четири мъже или жени . Така де, на мен колкото ми се родят толкова. Най-много искам да се отделя с приятеля си на спокойствие, защото това ми разсипа нервите, направо.

Гласувах за 2. Някак най-реалистично ми се вижда. Не само от финансови съображения. Ако си имах малко повече доверие като потенциален родител, бих избрала 3 (момиче и после разнополови близнаци ). Но и кака с досадно братче пак стига. И аз като единствено дете смятам, че е хубаво да има по повечко рожби.

Периш, и аз това реших първоначално. Бтв, добра идея е. Колко пъти ви се вижда оптимално да се жени/омъжва човек? И много моля, не излизайте с това за "любов докато смъртта ни раздели" и бла-бла... Ясно е, че като тръгнеш да се жениш, разчиташ на добра инвестиция. Ама не винаги става. Тогава? Сами ли ще си гледате децата или бихте търсили подкрепа?

Аз пък винаги съм се кефела, че съм едничко дете.

Подкрепям мнението на Мила, защото и аз въобще не мога в момента да си представя с дете до себе си. Дори толкова не мога, че се чудя дали някога въобще бих поискала. И все, пак това е от днешна гледна точка. Предполагам, че идва момент, в който нещата и приоритетите се променят, така че гласувах за едно дете. Аз нямам братя и сестри и винаги съм се чувствала перфектно(може би заради леко егоистичната ми пророда, особено относно личното ми пространство). И също така мисля, че предпочитам момче.

Аз пък съм най-малкото от 3 деца и не мога да си представя някое детенце да си расте самичко... Колкото повече, толкова по-весело.