Хм. Не мога да нарека човека свой приятел, ако имам "едно на ум", докато общувам с него.

Не знам дали не се включвам късно в дискусията, защото вече и по-други теми са обсъдени, но да си кажа мнението по основното:
И аз споделям всичко с мама, със сестра ми също. Интимни подробности не, естествено, но да казах й за първата целувка, казах й и за първия ми секс и разговорът протече почти по примера на Търговеца.

Колкото и добри да са ми приятелите, мама и сестра ми винаги си остават на първо място, просто защото съм сигурна, че няма човек на Земята, който да ме обича повече. И щом някога непознати хора могат да знаят какво се случва в живота ми, няма нищо по-естествено от това и майка ми да знае за това какво ми се случва.

Споделям го, като аз самия се уверя, че нещо сериозно се случва, нещо което ще промени мен и живота ми, сиреч намерил съм някоя мома, която силно ме вълнува и това вълнение е издържало изпитанието на времето. Друг е въпросът, че това към момента като цяло не се е случвало. Но да тръгна да обяснявам с коя, къде и защо съм се пипал и прочие, при положение, че нз дали въобще има нещо или просто си чешем хормона - ммммммм не...

Моята майка е моят най-добър приятел. Времето, а и неволята, ни сближиха адски много и в момента почти няма нещо, което да не споделяме една с друга, без, разбира се, да изпадаме в подробности в интимностите. Аз съм щастлива, че изградих такива отношения с нея, защото знам, че от нея мога да очаквам най-правилната реакция, тя е най-големият ми съдник и човекът, който най-много се радва на моите успехи. Засега механизмът работи доста добре и много пъти мнението й/ми е било определящо за развитието на дадена ситуация. Та така.

Аз, лично, споделям всичко с майка си .. Просто мисля, че това е много важна част от доверието между родител-дете.. Пък и така й спестявам доста тревоги и безсънни нощи .. Не е ли това най-малкото, което можем да направим, за да се отблагодарим на майките си ?

Дид, що да не? Имам предвид... че това са хора, с които сме минали през наистина много неща заедно. Които са били до мен в изключително трудни моменти, както и аз до тях в техните драми (или поне съм опитвала, доколкото са ми позволявали силите). Считайки ги за мои приятели, съм им споделяла неща, които в даден момент са ставали повод за добронамерен (убедена съм!) коментар от тяхна страна, който обаче е бил изтърсван в изключително неподходящ момент - когато нито съм го искала, нито съм го очаквала, нито съм имала нужда от него. Пак повтарям, сигурна съм, че е бил добронамерен и това, че е прозвучал кофти, е резултат от лош тайминг и от подбора на изразните средства. А това, че ми е станало неприятно, не означава, че не са ми приятели, а че очевидно аз съм споделила нещо твърде лично и проблемът си е мой. Просто... давам ти конкретен пример: казвам, че заминавам да уча еди какво си еди къде си. Споделям го на близък приятел, който ми рипва насреща с думите "А ти няма ли да се хванеш да изкараш най-накрая някой лев!". Е, да, ама тоя коментар не е негова работа, защото нито ме издържа, нито има право да коментира житейските ми избори така първосигнално. И определено няма да му искам пари, за да замина, нито пък имам да му връщам някакви, та да се тревожи.
Само че неговите приоритети са други и според тях (т.е. според него) аз правя грешка. И ми го споделя по неговия си начин. Това не го прави по-малко мой приятел, просто приятел с приоритети, различни от моите.

Случвало се е и да се изпуснат неволно за нещо, което съм им казала, без да имат за цел да ме наранят или прецакат и без да се замислят, че друг би могъл да използва тази информация, за да го стори. Това отново не ги прави по-малко приятели, защото с единиците, които наричам такива, сме минали през огъня заедно (и ще съм им вечно благодарна за това). Но определено избягвам да рапортувам за най-най-интимните неща, които ме вълнуват, защото просто не е тяхна работа да го знаят и защото не изпитвам нуждата да го споделя.

Дано сега си ме разбрала по-добре. Пък и - откровено казано - съмнявам се някой да живее в "Секса и града" и да споделя всичко с някакви чавки, колкото и близки да ги чувства. Ако все пак има такива - да се спасяват, не мога да ги мисля...

She, +1. Наистина. Това е един от водещите ми мотиви да споделям - от малка майка ми познава много голяма част от приятелите ми, знае къде и с кого ходя. Така и тя е по-спокойна, и аз също. Просто много хора имат нуждата да се чувстват особено пораснали и да не дават "отчет" на родителите си, като смятат тази "свобода" за най-висша ценност и доказателство за зрялост. Само дето ще дойде ден, в който много ще им се иска да има с кого да споделят, но мама няма да е там, за да ги изслуша. Бе... не знам, разни хора...

Малко офф: Търговец, има и такива приятели, сродни души. Истинското приятелство е като истинската любов, цапва те по същия начин. Виждаш някого и го усещаш близък, без да сте си обелили и дума. А след това следват рояци от думи, споделяне, смях, сълзи и съвети, но най-вече компромиси, толерантност и разбиране. Гордо мога да заявя, че имам такава приятелка и сме си се напаснали чудесно и запазването на хубавите ни отношения се е превърнало в приоритет.
Просто такова приятелство рядко се случва, затова някои не вярват в него. Както е и с любовта.

Аз имам такъв приятеЛ. Липсата на -ка в края на думата понякога може да бъде и проблем, колкото и прекрасно да е приятелството между момче и момиче въоПще изоПщо и колкото и безпроблемно да е било през годините. Защото аз имам връзка, той си загражда една мацка и се налагат някои ограничения. С други думи, колкото и близки да сме с него, нещата няма да бъдат същите, каквито бяха преди 10 години. Неслучайно го написах това. Защото подобно приятелство поражда питанки и клюки, а не искам хората около нас да бъдат изложени на тях. Знам колко е гадно да си от другата страна и да се тормозиш.
Но наистина ще трябва да изпиша поредната една педя мнение - просто това приятелство ми е като че ли хем най-ценното, хем много трудно за запазване в най-близкия му вид. И нещата ще се усложняват все повече със заминаването ми, уви.

Ели, нещата от предпоследния ти пост описват съвсем друго нещо. Може би сме вложили различен смисъл в израза "едно на ум" : )

А по темата..


Това ми се видя странно изказване.. Ами бащите?

Кажете „не“ на сексизма! Споделяйте и на бащите си!

При всеки човек е различно .. Аз не мога да споделям с баща си например (по доста добри лични причини, не защото е мъж или се притеснявам) ... Просто не съм се изразила правилно - съжалявам за което... Не съм сексистка ..

Като казахте за бащите се сетих за това.
Иначе,за бащите мнение нямам,защото моите родители са разведени и отношенията ми с тате са странни.

Но наистина,защо го превърнахте в такава дискусия,аз само разказах нещо,което ми се стори като смешна случка,то се превърна в тема. Всеки има право на избор.
Аз години наред криех от майка ми всичко. Тя нямаше никаква представа кога за пръв път си легнах с момче,кога ми беше първата целувка,кой харесвах в гимназията,не знаеше,че съм пропушила...Нямам идея какво точно се промени и как...Внезапно беше,просто една вечер си вечеряхме и се заприказвахме и преди да се усетя си бях изпяла всичко,защото ми тежеше..И вместо гръм и трясък,които очаквах и които винаги съм очаквала като ответна реакция ако й кажа нещо такова,нещо по-лично,тя ми даде съвет. Изслуша ме. Разказа ми подобна ситуация,в която тя е била. Не ме осъди,не ми се изсмя,не ме гледаше накриво нито докато говорех,нито на закуска на другия ден...
След време разбрах,че тя далеч не е яла доматите с колците и много добре е знаела и че си имам гадже,и че пуша,и че правя секс,и че не винаги съм там,където съм й казала..Помня,че даже ми се смя,че си крия цигарите по-добре от презервативите. Но не е искала да ме конфронтира,дала ми е време,била знаела,че рано или късно ще намеря начин да си поговоря с нея. Идеята не било да ме накара да седна на сила и да изпита колко добре мога да я излъжа. Майките знаят..Усещат ни,поне моята ме усеща,разбира кога ми е гадно,колкото и широко да се усмихвам. Просто понякога си мълчи,за да ми даде време...Няма нищо лошо да споделяте с майките си,Търговецът е права - те са винаги там.

Sols, случката, дето разказа, наистина е била доста забавна. Доста си се посмях, докато я четох

Аз лично споделям и с майка ми, и с баща ми. Според зависи от дадения проблем или ситуация, защото за едни неща ми е нужно примерно точно и конкретно мнението на единия, а за други - на другия. Е, разбира се, има и моменти, в които споделям и с двамата. Но според мен - дали само с единия или с другия, или и с двамата (зависи от семейната ситуация и т.н.), има неща, които е най-добре да се споделят 1-во с родителите, защото както вече беше казано - няма кой да ви обича и "пази" от нещата в живота повече от тях. Те могат само доброто да ви мислят. Пък и, нищо не се знае - може да се окаже, че си приличате повече, отколкото си мислите. (Поне в моят случай се убедих, че родителите ми, когато са били по-млади, са били... абе, на кратко, много готини хора. и за много неща са ми давали много полезни съвети. )

Обърнете внимание на половото разпределение на споделящите в тази тема