е, то никога не може и двамата да правят еднакви по сила и по брой компромиси, винаги единият е по-всеотдаен, но това няма значение, важното е да има щастлив баланс , а не просто горчива саможертва в името на "Любовта".

Може да ти изглежда невероятно, но всичко може да се изчисли

ами не , да ти призная и аз самата постоянно подсъзнателно правя изчисления и знам че може да бъдат направени. но това няма значение, като го правиш от чувства...

С математик/информатик недей да спориш дали нещо не може да се изчисли .

Не само че бих пожертвала себе си.. аз наистина го правя Обичам твърде много човека, с когото съм, и понякога се случва да правя големи жертви и компромиси със себе си в името на тази любов, дори не ми се говори за това до какви крайности съм стигала Но.. да живее любовта

Аз го направих и за съжаление изгубих всичко

@iliyan, това с равенството и еднаквите знаци...омфг...отдавна не се бях смял така

Хора, говорим за любов. Кой от вас може да каже какво ще направи в даден момент, как ще реагира в дадена ситуация.
Обстоятелствата всеки път са различни, а това е любов. Когато говорим за нея няма какво да правим прогнози, то просто си е... любов.
Както дойде, така. Както се почувствам в създалите се условия, така ще постъпя.
Безмислено е да говорим самоуверено за каквото и да е, свързано с любовта.
Любовта е несигурна - това и е хубавото!

Бих го направил винаги, когато знам, че по този начин ще го зарадвам!

точно така,не се знае дали ще направиш всичко,което си мислиш,че би направил.
колкото и пренебрегваме себе си в името на любовта не винаги саможертвата ни е забелязана....

Не.
Никога не бих го направила...!!!
А и зависи каква е жертвата,която трябва да направя!!!

саможертвата изцяло противоречи на вродения човешки егоизъм! и поради егоизъма на другия, така де - на човека заради който се жертваш - едва ли ще бъде оценена. така че.. love sux

колкото и да противоречи понякога се налага.егоизмът би трябвало да остане на заден план в една връзка.

Много пъти съм пренебрегвала желанията си и благото си заради любимия ми...Лошото е,че това не винаги се оценява(даже да не кажа почти никога)....

А относно това да "загубя любовта си" в името на щастието на отсрещния...ами ако той ще е по-щастлив с друга,защо тогава ще бъде с мен?Няма ли тогава той сам да си тръгне?Или пък ще е с мен от съжаление?Тогава искрено бих предпочела да се разделим...хем той ще си бъде по-щастлив,хем аз няма да се чувствам като изтривалка....

Това наистина е ТЕМА!
Истинската любов не може да изисква най-голяма саможертва, защото тогава ще е съвсем еднопосочна. Ако и двамата се жертват по малко, никой няма да направи прекалено голяма саможертва, за която да си заслужава да се пише по форумите.