Вайпър (a.k.a. Мастър ъф син), ти хем ми пожелаваше (преди една година) да умра от ужасна смърт, хем (пак от една година) все сме на едно мнение с теб!




@Фениксе, май се правиш на човека с "опит". Аз съм на 30 (без една) години, а ти си на 20. Познаваш ме лично... Не знам с колко жени съм бил, но са много. И к'во от това? Само загуба на време и пари... много пари! Прав си за едно - всичко омръзва. Ще дойде време (след 6-7 години) и полигамията също ще ти омръзне. Цял живот съм искал да бъда само с една жена, ама съм бил с много, само защото не ми е излязъл късметът досега... Дано имаш повече късмет от мен!

П.П. Пиян съм като мотика и затова ме е ударило на откровеня... ама, събота вечер е... т.е. - неделя сутрин...

Грешиш.
Или не. За себе си си прав. За мен и моя опит - не си.

"Очи,които не се виждат се забравят"
Мислите ли,че ще ходите на училище/в университет,може би ще работите нещо,ще имате компания с приятели,с които да се размотавате и няма да ви се иска гаджето ви да е с вас поне част от това време ...В началото е възможно да се поддържа връзка,но с времето ще ви се иска и тя/той да е с вас на тези места или част от тях,а когато това не става и в един момент ....чувствата ще се променят
Не казвам,че е невъзможно,но не бих се захванала....

Много е относително. Всеки човек е различен. Има хора, които ако не си видят половинката поне 2 пъти седмично за стабилно време, не могат да дишат и не са спокойни. Аз ако го виждам толкова често, ще ми е втръснало от него на третата седмица, а на шестата ще съм опандизена за убийството му.

Единият колега в офиса учи в Хага, докато приятелката му е в България. Питала съм го как си поддържат връзката, той казва, че му е идеално, защото така знае - докато е в Холандия, си гледа образованието, знае, че трябва да учи, не се залисва със странични неща. Когато се прибира в България, може да си позволи да й отдели цялото възможно време. И го устройва перфектно.

Просто някои хора нямаме задушаващата нужда да сме около обекта на чувствата си колкото е възможно повече. Нас връзките от разстояние не ни бъгват чак толкова много.

уф
кой пише в тази тема спрямо опита си, да вдигне ръка?
естествено, че всички, баси...
никой не е тръгнал да си мери с другите
опита
бройката
и тн

пиша ви откровено, боли ме .... кво си мислите

Ама като ви гледам какви сте идеалисти-теоретици, направо ме напушва смях. Нищо, животът си знае работата.


Така де, и аз на младини бях същият, че и още по-заблуден.

Знам за доста успешни случаи на "връзки от разстояние", така че не мога да кажа, че не са успешни. Всичко си зависи от участниците във връзката естествено.
Малко е трудно да се дефинира връзка от разстояние, защото поняога не се виждат с месеци или само по големите празници, а друг път 4 пъти месечно.
Аз съм с моя приятел от 5 години, 2 от които прекара в Студентски град, а аз в Габрово, а сега и ще уча в СУ. Птез тези 2 години нещата не са вървяли гладко, както и през първите 3, но все пак връзката ни се запази, а можеше да се разпадне още в първите месеци
Ние просто избрахме да сме заедно

Тия връзки от разстояние са мнооооооого трудно и почти непостижимо нещо. Познавам само една двойка, която издържа така - момчето тука, момичето в Шотландия, но пък те са щастливци - тя се връща всяка Коледа за месец, всеки Великден за още 2-3 седмици, после лятото от края на май до средата на септември... А и той й идва веднъж-дваж на гости... Но от друга страна, при другите ми приятели тези опити да поддържаш гадженството си с човек, живущ на стотици километри от тях (да не кажа през Океана), не завършват добре. Караници, ревност, обвинения, съмнения... така е, хората си го казват, далеч от очите, далеч от сърцето Аз също съм опитвал да поддържам поне минимална искра преди години, еми не става. Наистина съветът ми е да не се забърквате в това, колкото и да е неприятно!

Темата ми привлече вниманието, защото по много неща личи, че ме очаква точно такова нещо. С приятелката ми сме заедно повече от година вече и се обичаме страшно много. Тя ще учи във Франция, докато аз оставам тук и известно време, досещате се, избягвахме тази тема, но с времето чувствата ни станаха по-силни и връзката ни укрепна. Сега сме в етап, в който това не ни плаши толкова, колкото преди. Говорили сме откровено, че ще направим всичко възможно да продължим, независимо от разстоянието. Аз съм на мнението, че една връзка може да бъде истински сполучлива и С такива трусове и трудности. Може да звучи смешно от моята уста, на един неопитен млад човек, но от моя гледна точка нещата са ясни - аз отдавна си сложих главата на дръвника и тя можеше да ми разбие сърцето по подобен начин и тук... Така че да става каквото ще - ако се изгубим там няма да боли по-малко, ако ни е било писано да се изгубим тук. Надявам се да не се случи да говоря така, както някои преди мен ("с всичко се свиква..."), защото сегашната ми връзка ме е научила на друго.
Поздрави!

Емииии, какво да ти кажа...
Всъщност не е като да няма какво.
Държите ли на личното си пространство или не можете ден да изкарате без да сте заедно?
Отговорът на този въпрос ще ти отговори и на доста други.
Хората, които са свикнали на лично пространство, които обичат да са сами, независими и е по-вероятно другият човек да започне да ги задушава, отколкото да им липсва болезнено, по-лесно понасят връзките от разстояние.

Доста е неприятно, когато сме разделени през лятото - както сега, например (седмица сега, 2 преди това).
Не ми е трудно да се досетя, че на нас ще ни е особено трудно, предвид факта, че ни е трудно когато сме разделени, макар и за малко... Но какъв избор имаме? Само напред и това е...
Така че ако трябва да отговоря с точност на твоя въпрос - можем ден без да сме заедно, но с всеки следващ става все по-тежко.

Пич, чудесно е да имаш такъв ентусиазъм, но от скромния си опит по темата знам, че връзката от разстояние, дори и да просъществува, е мъчение. Дано при тен да е различно

Абсолютно невъзможна е такава връзка за мен.

Може би ако не е точно връзка.Когато хората са изградили нещо и знаят, че мислят един за друг, но не са се определили като двойка.Тогава самото желание да видиш даден човек отново те кара да "не виждаш" никой друг...
Обаче рано или късно пак се забравяте де...

Трудно е, но не е невъзможно, зависи от много неща, от характерите на двамата и от компромисите които са склонни да правят. Аз имам връзка от разстояние вече почти 5 години, не е лесно, но не това би ме накарало да се откажа от някого.