А това е най-глупавото клише във Вселената.

Абсолютно

Абе клише, клише, ама зависи от хората. Мен не ме спира после да ставам приятел, но има бая народ, дето ги спира...

И мен ме спира в редки случаи, но зависи от момата, каква излезе...

Ах, как мразя бившите приятелки...
Убива ме мисълта, че Моят Мъж е обичал друга и е бил дотолкова близък с нея, че са споделяли неща, за които аз дори не подозирам (а и не искам да знам нищо). Ужасявам се пред идеята, че всеки поглед е многозначителен и крие вълшебни и интимни спомени за прекрасни моменти... И страдам, страдам от истината, че Тя му е дала нещо, което аз не съм, и едва ли ще успея някога да му дам същото.... Че са били щастливи... някога... И цялата тая агония е примесена със страха, че старото чувство не е избледняло напълно, че още има искрица...
Минала съм по пътя да зная 'Бившите истории'. И въобще не искам повече никога да се самоизтезавам по тоя ужасен начин. И да се вкарвам сама във филмите и, знаейки, че няма и капка основание, да се измъчвам вътрешно.

А приятелство със бивши вече поддържам трудно... Първо е болезнено за единия, а после е безсмислено, с оглед на раздялата - Имало е причина да съм с този човек, съответно има и причини да се разделим - всеки по пътя си. А и аз ако го исках за приятел, нямаше да съм му гадже

За мен не е клише Няма как човек, в когото съм била много влюбена да ми стане пръв приятел.. Винаги остават някакви чувства, каквото и да си говорим

А в твоя случай не е ли бивша съпруга?

съпруги, приятелки ... 'се ги мразя

А как гледаш на деца от друга жена? Приемаш ли ги като свои или те дразнят?

Във всяко клише има по една огромна капка истина, а в конкретния случай границата между любовта и омразата е тъй тънка, че чак прозира.

Мисля, че трябва да преразгледаме темата дали въобще е възможно приятелство между мъж и жена, пък тогава да мъдрим приятелството с бившите

Естествено, че е възможно приятелство между мъж и жена. Дори не е толкова трудно. Изисква се само да не се стремиш да си опънеш приятелките



Леле, момиче, осъзнай се! В крайна сметка той е с теб, нали? Направил е своя избор и ти си спечелила. Ми отпусни се и се радвай на живота!

Вижте сега. Любовта е химия. Любовта е привличане към даден човек, а не към друг. Естествено е да имаш приятели от другия пол, нормално е, човешко е. Естествено е и да си имаш гадже (от другия пол най-често ) Без тази "химия" ти не изпитваш привличане към и не "караш" приятелките си (освен в изключителни обстоятелства - козец, холандец и пр.) Така че не виждам причина да си поставяте граници в взаимоотношенията, само защото сте били нещо преди. БИЛИ сте, а сега СТЕ. Преходът между двете фази не е от най-леките (зависи до колко сте се били задълбочили), но е възможен, стига да имаш воля. Като не сте се разбрали като гаджета, ще се разберете като приятели

Хах, нали мойто мнение не звучи като отчаян зов за помощ, подтикващ ви да призовате към 'осъзнаване'?! Щото, препрочитайки го цялото, никъде не откривам неадекватна оценка на вътрешните фактори, а точно обратното
Просто егоистичното ми и самовлюбено същество иска всичко да почва и свършва със мене

А, добре. Аз пък реших, че живееш в постоянен страх мъжо ти да не забегне с некоя бивша, та викам да те вразумя.

Може да е с теб само защото другата не иска да е с него. Така че тва не е гаранция.

Е да, винаги е по-яко да се съмняваш, че е с теб, заради самата теб. Повече тръпка има, един вид.