Само така, Диме...
Обаче се налага да те светна за една теория (дело не на "Козмо", а на един социолог), според която за всеки човек има около 7 истински "подходящи" души (+/- двама), тъй че те чака бая търсене...
Успех ениуей.

Пък има и друга теория - че всеки човек познава всеки през най-много 6 (или бяха 7) човека. Така че всеки има шанс . С малко помощ от приятели (които малко трудно разбират своята роля в цялата работа понякога, но...).

О, това е така, факт. Но пак не отпада нуждата от търсене. Пък и на приятелска намеса (сватосване тип "Ема") не вярвам и ей толкова мъничко. Но е интересно да видиш каква е представата на приятелите ти за теб чрез това с какъв човек биха те събрали.

Идеята на онази теория (отново Бурдийо, какво да се прави, тези дни съм се зарибила) бе, че ако построим една координатна система, където по х е културата (като образованост, ценности и пр.), а по у - материално състояние (обобщено), то всеки един от нас попада в един от квадрантите, които се получават и, което е по-важното, основните контакти, които са му интересни и би искал да поддържа, са с хора от същия квадрант. Другите взаимоотношения са по-скоро случайни и/или краткотрайни, тъй като двамата се разминават значително по един от двата признака и връзката би била проблематична (не невъзможна). Затова и се смята, че идеалният вариант е да си намериш човек от твоя квадрант, който да се намира и максимално близо до "твоята" точка. Има резон, като се замисля - поне при мен дотук е така. А как са сметнали, че най-подходящите партньори (измежду всички "подходящи" според теорията) са около 7, това вече не го знам. От математика не разбирам. Ама 7 от 'намсиколко милиарда звучи pretty discouraging.

От друга страна Пратчет би казал, че 7 на няколко милиарда се пада всеки 8 от десет пъти :Р
Аз пък казвам, че при седем от няколко милиарда има две възможности. Да срещнеш и да не срещнеш. Или ще е едното или ще е другото. Значи 50 на 50. Виж какви хубави шансове са това

Идеята за приятелите е не сватосването, а разширяването на кръгозора. Защото по пътя от вкъщи до работа и обратно, плюс срещите с добрите стари аверчета, няма голям шанс да срещне човек някой от своите 7-ина.

Вярно. С повечето хора се запознаваш покрай други хора... Нишката, която ме отведе до приятелката ми, мога да я проследя чак до първата ми любов и един от най-добрите ми приятели. И това някъде около 8 години назад :Р

Трябва да ти кажа, че когато по математика смятахме някакви вероятности (и имаше числа с !, това така и не стигна до кокошия ми мозък), класната ми много се чудеше, че аз за всичко решавах, че вероятността е 50:50. Така де, наистина - или ще ти се случи, или няма да ти се случи. Толкоз.

Пък ако вземеш, че я намериш... представяш ли си? Друг е въпросът, че сред личните примери, които познавам, се случват и по-интересни неща - една близка приятелка просто не разбра кога трябва да преустанови търсенето и сама се прецака крайно неприятно. Тъй че - мъдрост в търсенето, това е необходимото условие за задоволителни резултати (ех, как го казах само!).

Би било хубаво всеки да си сложи табела, че човек поне да знае кога е намерил каквото е търсил... Ам живота не е толкоз лесен и прост. Може би защото самите ние сме прекалено комплексни (или комплексирани - я с малоценност, я с прекалена ценност).

Идеалната половинка се открива само с ДНК анализ и няколко елементарни изследвания.

Идеалната половинка не се открива с ДНК-анализ, а с ядрени опити...

Идеалната половинка е половинката с крема

Къде е ?

залепена е до половинката без крема

Тук съм, дами
А сега сериозно - според мен такова нещо като "идеална половинка" няма, просто има по-подходящи и по-неподходящи

мда и аз смятам, че тази с крема е по-идеална от другата....ама в тоя смисъл не е съвсем половинка... а малко повече...