Абе, АВТОРКАТА не учи ли журналистика?

Виж сега как с един лаф ше преплета офтопик и онтопик:

Ми да, затова е идеалната половинка!

Ехее, тогава те каня на лекция, знаеш ли колко идеални половинки ше срещнеш

И 1 ми стига, ако това е въпроса...

Идеалната половинка за половината човечество е Сивио Берлускони - http://e-comedia.com/?p=2968

Баси рекламата дето Пора друсна на икономедията си.... Явно притокът на наивници рязко е намалял по празниците...

Икономедията е друго и те си имат предостатъчно посещения. Време е да ги подбием

Освен това колкото повече научавам за Берлускони, толкова по-голям фен му ставам. Голям идиот, признавам му го!

Няма такова нещо... всички са едни и същи, само гледат да те на%бат и да си тръгнат възможно най-бързо... мъжете са свине!

Е, не е съвсем така. Не че няма и такива, има, ама...има и от другите.

При жените има една романтична идея за високоценността на "малките неща" и ако се направя, че не ги забелязвам, веднага виждам разочарованието в очите им, ставайки ми ясно, колко първосигнални са повечето по отношение на "каква е идеалната половинка", защото само да наруша едно такова основно правило веднъж- мъжът да се интересува от малките неща и жената ако случайно е била привлечена от теб- това или свършва или почти свършва. По-странното е, когато доказвам на някоя колко много са малките неща за нея, които съм забелязал всъщност и тогава какви ли не реакции могат да последват, но никога логично отчитане на факта, че не съм я игнорирал и това е защото в изненадата си, че е сбъркала, жената се опитва да си създаде ново мнение за мен и то на секундата, което поражда спонтанни, неочаквани, объркани реакции. Ако жените бяха искрени пред себе си и пред нас, тази тема щеше да мина 100 страници за нула време и би се напълнила с предълги описания на перфектния мъж.

Явно около мен са само от първия вид
Колко приятелства съм изгубвала заради тея простотии думи нямам.

Какъв е смисълът да обясняваш какъв човек искаш да срещнеш и да имаш до себе си като е ясно, че той не съществува? Да, и аз мога да седна и да изпиша цял роман по въпроса, но не желая да си хабя нито думите, нито времето.

Няма идеална половинка. Има компромиси. Тва е.

Да разбирам ли, че има някаква невидима сила, която не позволява на човека да бъде по-добър от едно ниво?

Дори да си прав и думите ти да са въплъщение на стоманената логика, това не помага, защото жените не търсят удовлетворение в откриването на логично обяснение на проблема, който ги тормози. Както динята е съставена от 97% вода, така и те са съставени от 97% емоция. Те искат емоции, а не логика. Лошото е, че са твърде крайни в тази си нагласа и понякога не можеш да разчиташ на тях. Това разбира се не ги прави лоши хора, просто сме адски различни, на моменти повече, отколкото ми се струва поносимо.



В действията си те обикновено са искрени пред себе си. В думите не чак толкова, поради редица причини. Ако говореха всичко, което си мислят, обществото щеше да им лепне етикета "курви", дори без да са направили нищо, заради едната "престъпмисъл". Според мен повечето жени наистина НЕ ЗНАЯТ какво искат, но го УСЕЩАТ инстинктивно. Ако се опитат да формулират това, което искат, ще се получи нещо доста по-различно (и "обществено приемливо") от това, на което реагират в действителност.

Frailty, thy name is woman!

Сега да не ме обвините в сексизъм - не искам да изкарам жените гадни същества, защото не са по-гадни от нас. Според мен са по-умни от нас, но това си е друга тема. Съчувствам им заради прекалената им зависимост от емоциите и моментните състояния.