И аз не съм съгласна. Ако си изневерил само един път - може и да не се повтори. Ако изневериш втори - е, тогава вече е почти сигурно ще се потрети.

Но един-единствен път може да бъде осъзнат като грешка.

Naughty shawty

Преди - много.
Сегашната - даже не си и помислям

Same.

Ноуп, никога. Когато съм с някого, се посвещавам изцяло. За мен такава трябва да е една връзка. Трябва да има доверие и сигурност. Една изневяра би унищожила това. Ако искаш да си с друг човек, първо трябва да се разделиш с настоящия. Не съм изневерявал, няма и да изневеря. Не знам дали бих простил нещо такова... но е възможно.

Аааааа, Станимир! Това го бях забравила - Гъмов е убиец.
Ама е прав, колко работа щеше да си спести Шекспир. И Отело, щот' нали е негър... Изрод.

Айде да не пиша онтопик, че пак ще ме сметнете за много морална/леко луда. А и все някъде трябва да съм го писала, та да не се повтарям. Хм... да, писала съм.

значи няма универсално правило за изневярата,някои я смятат за съвсем нормална,други я считат са непоправимо зло. едно време римляните не са ли се забавлявали с оргии,не са ли спали със сестри,братовчедки,съседки... да не говорим за гърците. има ли желание има и оправдание дали ще го направиш в повечето случаи не зависи от морала,а от начина,по който ги възприемаш тия неща....

п.с. дали ви се е случвало да харесвате някого до полуда,да свързвае всяка ваша мечта с него,да се чувствате като мъртви,когато не сте с него...и в същото време да знаете,че не можете да бъдете с него,защото сте обвързани и защото нямате бъдеще с въпросния човек... тогава една единствена нощ толкова ли голям грях ще бъде..... и няма ли нещата просто да си дойдат на място след това. защото осъзнаването на важността на един човек и обичта ни към него не биха могли да попречат на едно толкова силно желание,както и обратното. и дали не се самоизмъчваме,за да си кажем после,че сме много верни и морални...

Хубаво, де, ама аз пак имам питанка - ако има такъв, втори човек, дето ти причинява всички тези терзания, тогава сигурна ли си, че след една нощ с него ще има какво да си идва на мястото във връзката ти? В "нормалната" ти връзка, имам предвид?
Защото на мен не ми се връзва идеята да си с някого, пък да изпитваш тия чувства, които ти изреди, към друг, и да вярваш, че връзката ти си е наред, просто ти трябва едно странично чукане, което да ти избие глупостите от главата...

На въпроса ти - да, случвало ми се е да мисля за един мъж повече, отколкото бих могла да си намирам оправдания, когато го правя. И да, тогава бях обвързана, но осъзнавах, че НИЩО в онази връзка не беше наред и въпреки това, с целия си кокоши мозък, се мъчех да спася въпросните отношения с всички сили и с цялата отдаденост, на която бях способна, което изключваше изобщо мисълта за каквото и да било с втория човек. Просто появята му беше сигнал, че нещата са обречени, но тогава го зачертах много здраво, драсках, драсках в съзнанието си и въпросът беше приключен. Половин година по-късно приключи и тази връзка, но не поради изневяра от моя страна, не поради присъствието на трети човек под каквато и да е фoрма (понеже, както казах, той НЕ присъстваше в картинката), а просто защото отношенията ми с момчето, с което бях, не се крепяха на нищо повече от споменът за привързаността, която някога сме изпитвали и чувството за дълг - ама дори не един към друг, ами общ дълг към една несъществуваща връзка.
Сега си мисля, че ако бяхме сложили точката по-рано, можехме да запазим и съвсем цивилизовани отношения, но явно не ни било писано.

Та, понеже пак много се разписах - разбирам, изкушенията са много, окей. Да приемем, че не можете да ги пренебрегнете и ги мислите като такива - макар на мен и това да ми е странно. Обаче, хора, съзнателни същества сте, все пак - толкова ли не можете да контролирате инстинктите си? И, изобщо, можем ли да говорим за любов, ако те я надцакват с подобна лекота? Държите си атрибутите там, където си им е мястото и толкова. Симпъл ес дат. И наистина не виждам кое му е сложното на това да обичаш, но явно това е много кокоше мислене.

ами ако връзката ми беше нормална не знам дали щях да се изкушавам толкова.........
обичта в никакъв случай не е кокоше мислене понякога просто потъваш е еднообразие на чувства и мисли.... и се нуждаеш от изживяване,и се мъчиш да "оправиш" връзката си и нищо не става,а не можеш да се откажеш.... и така се примиряваш и свикваш с нещастието крепена от няколкото хубави момента през изминалите месеци...... стига с душевните терзания,това не е темата май...

Хм май май тънкия момент тук е,че възприемането на дадена постъпка за изневяра зависи не от начина по който ти възприемаш нещата,а от начина по който този на който си изневерила го прави

Но само ако разбере. Ако ти не го възприемаш за изневяра, няма да се чувстваш виновен.
Естествено, това пак зависи от морала. За някои хора самият факт, че са извършили нещо, което би наранило партньора им, е достатъчно лошо.
Все пак най-страшното е ако си изнверил и го осъзнаваш. И ти пука.

По-страшно е да си иневерил и да осъзнаваш, че така нараняваш половинката си, и да не ти пука.

Винаги може да стане и по-лошо, казал оптимистът

Много е трудно. В момента полагам зверски усилия да не се нахвърля на една салатка в хладилника...
А, ти за други инстинкти говориш :Р



Бе то да изневериш и да не го имаш за изневяра... възможно ли е? Звучи ми като "малко бременна"...

Защо да е по-страшно?
Ставаш по-приспособим, а оцеляват само най-приспособимите