Любовта е нещо абстрактно и ти всъщност не можеш да ми го покажеш. За любовта могат да свидетелстват само някакви думи. Отношението е нещо съвсем друго и част от неговите практични страни аз съм ти ги изброил. Любовта е просто едно самозалъгване от страст. Всичко стойностно и истинско идва след определен период от време.

Има...любовта към алкохола

Ники, евала. Много ми допада начинът ти на мислене. И аз искам да добавя, че с течение на времето нуждите на хората (поне на някои) се променят. На някои потребностите им се задълбочават, променят се, не им трябва толкова тръпката, колкото опората, сигурността, доверието, грижата и т.н. Други пък продължават да си търсят пеперудките в стомаха и се чудят защо, аджеба, никой не може да им ги даде завинаги. И пърхат от връзка на връзка, и в един момент осъзнават, че са на 40 и са пропуснали много подходящи хора в търсене на вечната тръпка, която я я има, я не.

Може би аз бъркам, но ми се струва, че гледате любовта като частно понятие - в смисъл, изреждате така: любов, доверие, сигурност... и прочее. И че малко или много изчерпвате любовта с пеперудите в стомаха. Аз на тия пеперуди им викам "страст" или "увлечение" (зависи от контекста), докато любовта ми изглежда много по-общо нещо и неизменно включва доверие, уважение, сигурност... и прочее. Каква любов е, ако ги няма? И, в този смисъл, да - възможна е вечна любов, защото дори и страстта да не присъства в първоначалния си вид, остават другите измерения на любовта.
Мисля, че по тази тема наистина всичко е въпрос на тълкуване на думичките.

За да има смелостта да се отдаде на чувството на вечна любов, човек трябва да е минал през огън и смърт. Трябва да е герой.

и аз съм съгласна с Ники.
Страстта и увлечението са нещо съвсем различно от любовта.
Малко преди да се запозная с мъжа ми, имах връзка, в която всичко беше просто адски силно привличане и много страстен секс
Запознах се с Лорди и ...пак го имаше това жестоко привличане, изгарящата страст...обаче имаше и любов, която с другия не съм изпитвала. Сега , след раздялата...Любовта я няма, не успя да се превърне в обичта ,която Ники има предвид, май ...Обаче привличането си го има...
А онзи другия, с когото излизах преди Лорди, е, краката ми все още се подкосяват, като го видя. Но никога не бих се влюбила и не бих го обичала...не знам защо, но не го чувствам по този начин.

Разкажи кво стана с теб изобщо, че само загатваш, а нищо не става ясно :d

E, кво загатване, аз буквално го написах горе
Сега ще ти пиша лс

Доколкото разбрах си щастливо разведена ?

Почти. Щастливо разделена, молба за развод подаваме след няколко дни.
Все пак, и щастливо омъжена бях.
Важното е човек да е щастлив

На коя година от брака си се развеждате ... И ако не съм много нахална може ли един въпрос? Защо??

Добре, ве -
МИРО КАЗА - ЛЮБОВТА Е ВЕЧНА!
Заключвайте темата!

3 навършихме...
Около 3 и половина.
Промених доста някои от възгледите си за живота.
Той се оказа не съвсем подготвен.
Натежаха му брачните вериги и си поиска свободата.
Дадох я
Мисля, че всеки има право на щастие.
Щом неговото не е било с мен, нека се опита да го намери сам или с друга.
Вярвам, че и аз ще намеря моето с човека, с когото съм сега, или с друг.

Оле... Същата работа като майка ми и баща ми! Добре е поне, че не сте създали семейство. Защо е толкова нехайно отношението към брака като цяло? (Не визирам вас) Именно заради това аз не смятам да се омъжвам, а да "практикувам" само съвместен живот

Нехайно...не знам, може би по-скоро моето беше...
Хем го исках, хем го държах далеч от себе си.
Трудно допускам някого до себе си.
Абе откачена история

Като видях последните цени за сключване на граждански брак, мисля, че и аз ще си практикувам семейно съжителство