Добре де, а какво правиш, ако човекът до теб се окаже фен на друга музика (нямам предвид попфолк, а нещо което не те дразни, но не си му фенка, да речем ъъ дъбстеп... )?

Тогава изниква въпросът - този човек ли е подходящия за баща на децата ти?

Оф, кво се хващаш, просто даде пример.

Е, той Е фен на различна музика и прави различна музика даже (не е чалга - ако беше чалга или рап, компромисът щеше да е твърде голям и не мисля, че бих го направила поначало, защото тия стилове отразяват и начин на мислене, а не само музикални предпочитания). Не е никаква драма, даже му се радвам, щото има много сериозно отношение към музиката и единственото, което му пречи да се занимава професионално, е фактът, че си има друга професия, която му изяжда времето.

Примерът ми не беше свързан с операта като вид музика, а като част от социалния ми живот, но явно не си го разбрал. То има ли смисъл да ти обяснявам изобщо...

Разбрах те, споко. Просто се чудех, дали сърцето може да вижда разлики в културата и вкусовете, така както мозъка ги вижда и казва "тоз не е за мен"?