миналото няма да се промени, ако почна да съжалявам за него така че стискам зъби и продължавам напред.. (хаха малко като реклама на Джони Уокър се получи)

My man

Тъй. Книгата се казва "Любов по време на холера"... и е показателна за цялата тази тема.
Мъжът прави описаното от Фибичко в продължение на 60-70 г., ако не се лъжа.
И вие си мислите, че знаете, разбирате, че много сте преживяли, изстрадали, забравили.
Think again.
О... забравих да кажа... накрая той е с нея...

Това е най-правилния отговор. Стига сте се правили на мазохисти.

А за бившите поздрав с това:

Според мен такова нещо може да напише някой, който никога не е обичал истински.

Или , който е бил наранен истински не мислиш ли !??

И на мен ми е малко съвестно да пиша в тая тема след толкова излияния...Някак си никога не съм приемала особено драматично разделите...Просто като че ли никога не давам всичко от себе си във властта на човека до мен, никога не се разкривам до края...има някаква съкровена част от мен, която си остава защитена и която именно е уязвима към болката може би. Тя остава недокосната. Да, има тъжни чувства и мисли, но те отминават както всяко друго нещо, не остават рани... И вярата, че ако нещо се е случило, то е трябвало да се случи и е щяло при всякакви обстоятелства...хм, да кажем, че доста помага човек да превъзмогне определени неща. Малко извратена философия

Да определено и това. То, като че ли едното не може без другото.

не е извратена.така е.не бива да разкриваш душата си напълно,защото може да останеш неразбрана.трябва винаги да има нещо само твое,което само ти знаеш и чувстваш и да не позволяваш на тъгата да те победи.

Прави сте, дивойки Има нещо в нас, което пречи на болката да ни обземе завинаги. То обаче е нерушимо. Няма нужда да криеш каквато и да е част от себе си, поне съзнателно. Близките ти заслужават да те познават такъв, какъвто си. Ако криеш нещо от себе си, ако не се разкриваш напълно, ако таиш каквото и да е, работите не отиват на добре. Това дали ще скърбиш вовеки веков зависи единствено и само от теб, но пасивно. Ако си силен човек, ако си духовен човек, осъзнаваш, че болката е нещо малко, смешно и преходно. И остават само хубавите спомени, които, ако си достатъчно извратен, могат да бъдат изживявани отново и отново без капчица тъга. The show must go on. What A Wonderful World. Don't Worry, Be Happy. MWAH!!! Вий сти мойти мумич'та!

E да страдаш цял живот е малко прекалено, говорим все пак за известно време в което от спомените ти все още боли и така нататък.. после наистина остава само хубавото и добрите чувства.

В последната дума е ключът Иначе знам, че ме разбираш

да,и това е естественото желание да продължиш напред.Да търсиш...
Пък и всичко е преходно...

Пускаме си порно?