Ба, ще си губя аз времето да се заяждам/мразя/злословя... Защо?
Ако раздялата не е била от най-безметежните, то тогава дамата заминава в кюпа с нещата, дето не заслужават да се мисли за тях - примерно полското футболно първенство, въшките, либерализмът и защо гърбът започва да сърби винаги на място, намиращо се на 2 мм отвъд максималния обсег на невъоръжената с нещо за чесане ръка.

Мразенето и прочие детинщини означават емоции. Пък забравата е най-доброто решение - петно там някакво, въпрос на не много време да се смали до пренебрежимо малки размери и после да изчезне по етапен ред.

Забравата е най-доброто, ама не е и най-лесното. Понякога ти идва да викаш, псуваш, блъкскаш и трошиш, защото емоциите не изчезват просто ей така.

Нямам бивша приятелка, с която да не си контактувам и/или да не се виждам.

Казваме си:

http://www.youtube.com/watch?v=nWuZMBtrc1E

трудно е да се поддържа приятелство с бивша.Най добре е без да се поддържа контакт

И това го има. Малко е тъпо да си "само приятел" на човек, с когото до вчера сте си обяснявали колко се обичате и как не можете да живеете един без друг едва ли не. Просто дори само да видиш този човек ще ти носи спомени за неща, които са били, и куп въпроси, започващи с "ами ако..." за други неща, които са можели да бъдат. Може би има такива, за които това не е проблем. Аз лично предпочитам да огранича до минимум контактите с хора, към които някога съм имала чувства. Нямам нито един бивш, с когото да сме наистина приятели. В най-добрия случай сме на здравей и чао и до там. Не искам нито да ги виждам, нито да ги мисля, камо ли да се правим на дружки.