|
Хората по начало търсят рационално обяснение на чувствата. Все пак ако си ги обясним, бихме могли да осмислим цялостно процесите, които протичат в умовете и сърцата ни и следователно да потърсим още по-добър контрол над емоциите си. По-рано говорих за противопоставяне на любов и омраза. Днес искам да противопоставя два идеала за човек- рационалния срещу романтичния. И двата идеала са извадени от цялата човешка история, но не навлизах в темата, защото тези идеали не са пряко сравними. Рационалният човек обича жена си като "жената до мен", той не хаби енергията си за миражи, докато романтичният човек е готов на всичко за да намери и достигне "жената за мен". Защо да са несравними понятията. Защото при рационалния човек изследваме конкрентността на случващото се, докато при романтичния човек изследваме романтиката на случващото се- не какво се случва, а какво е отношението към случващото се. Голяма е разликата между това да разглеждаш букет цветя като подарък- символ на красотата на жената- нещо рационално погледнато валидно, и от друга страна същият този букет цветя от романтична гледна точка като елемент на комплексна символика, реализираща се в отношение с любовта между двамата- тоест говорим за несамостоен смисъл на символиката. Наистина плашеща тема, защото казваш 1 дума за рационалния човек и след това изписваш 8 книги за романтичния, а трябва да се придържаш към баланс между двете и колкото говориш за едното, толкова да обръщаш внимание и на другото, за да се следи смисъла на паралела. А то няма как. Нека отворя рамката на обосновката със срещата на рационалния/романтичния човек с половинката си: 1. Рационалният човек, нека е мъж, среща жена, която е красива според него, духовита, любезна, мила, сърдечна, жизнена и с приятен глас и мека кожа. Той й прави комплимент. Тя се усмихва. Той се отдръпва, тя прави крачка към него, той прави крачка към нея, тя се отрдръпва и т.н., доказват си, че са интелигентни, забавни и не се вземат прекалено на сериозно и в последствие като си се намират един друг за много приятни, стават двойка. 2. Романтичният човек среща жена, която от първия миг, в който той я зърва, му прави неописуемо безвъзвратно огромно впечатление, оставящо неизлечим белег, каквото и да се прави. Мъжът е омагьосан и изразява себе си по непохватен, но всеотдаен начин. С времето той продължава да изразява любовта си по все по-умел и по-всеотдаен начин, като освен че се обяснява в любов по 1001 начина, научава нови неща, придобива нови умения, с които да я впечатли, научава се да бъде джентълмен и кавалер, научава се да сваля звездите от небето и да превръща порутена колибка в най-хубавото място за живеене, замогва се, облагородява се, преминава през всички етапи на падението и изкачването обратно на социалната йерархия, защото в търсене на баланса между любовта и работата, човек никога не успява от първия път и или едното или другото се нуждаят от повече внимание. Времето не стига, защото романтичният човек е отдаден на заниманието си- колкото и време да му дадеш, той винаги ще залитне първоначално в едната посока и ще му коства много усилия, много усъвършенстване на духа си, много облагородяване и изкачване в социален план докато достигне момент, в който да е способен не само да постигне баланс между работа и любов, но и да задържи този баланс като нещо устойчиво. Тоест самата среща и самото влюбване в жената се проточват толкова, колкото е необходимо на мъжа да се облагороди дотолкова, че да е в състояние да спечели жената. Тук разглеждаме само ситуацията, в която и мъжът и жената са пълни романтици. Така. Вече са се срещнали и са се спечелили. Ходът на отношенията им сега: 3. Рационалният човек демонстрира любовта си по добре премерен начин. Той прави интелигентни комплименти на жена си за съществуващи нейни добри черти. Уважава я и й дава личното пространство, което заслужава, за да получава същото в замяна. Те са подкрепят както финансово, така й морално. Отглеждат децата си в среда на хармония и разбирателство, а ако имат някакъв спор, запазват добрия тон, но въпреки това гледат да не се провежда пред децата. Прекарват незабравими почивни дни в романтична обстановка. Живеят в крак с времето и съобразено с околните хора. 4. Романтичният човек обича жена си повече от всичко друго. Борбата за спечелване на нейното сърце не е била лесна и не е приключила бързо. Той е набрал инерцията на човек на поход през премеждия за спечелване на нещо и го е спечелил. Неговото сърце няма да забави ритъм, няма да изпадне в някаква протяжна ленивост като размазан сън без ясни очертания. Напротив- романтичният човек кипи от енергия и сега, когато е на върха на своята форма и жъне реколта от най-добрите си постижения, точно сега той иска да продължава да открива света, но този път няма да е сам. Този път няма да му се налага да минава през неприятности, за да не остане отринат и сам. Този път той и любимата заедно ще продължат неговия път, но те ще откриват един друг свят- той отново ще е изпълнен с живот, но няма да ги преследват опасности, а те самите ще преследват опасностите. Ролята на романтичния човек се сменя- вместо преследван, той става преследвач. Романтичната двойка живее на гребена на вълната и дали ще се състезават с коне или коли или ще скачат с парашути или заедно ще създадат амбициозен проект и ще хвърлят цялата си енергия в него- каквото и да подхванат, сигурно е, че тези хора ще смятат себе си за хора на поход за спечелване на нещо, какъвто е романтичният човек по принцип и докато не завладее целия свят, докато не победи всичкото зло- той никога няма спре, а тъй като светът е необятен, романтичният човек следва да преследва вечно гибелта на хаоса и възцаряването на доброто и справедливостта. За края: 5. Рационалният човек погребва любимия си и или се оженва повторно или преценява, че сам се чувства по-свободен или пък му е мъчно за жена му и не иска друга. 6. Смъртта на любимата не се възприема като край на връзката. Духът е вечен, а духът на романтичния човек пак и пак ще преследва духа на любимата и пак и пак ще търси именно с нея да постига велики дела и да внася ред в иначе така омесения в разнообразието си свят. Преди всичко любовта им е вечна и следователно етапите на преход не се отчитат като същностно различни във връзката между двамата, защото връзката им е в основата си нещо същностно непроменливо- любов.
_________________ Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
|