Едно дете е оптималният вариант за мен.

В интерес на истината, да.
Идва един момент в живота, в който жена, която не е родила и няма деца, се чувства празна и безсмислена.
Така или иначе са малко нещата, които могат да придадат смисъл на един човешки живот до самия му край. Защото сега имаме, алата-балата, излизания, дискотеки, партита, работа, мъже/жени, след които да тичаме и всякакви други подобни неща. Да, ама те омръзват. Човек остарява, започва да се пита какво е оставил след себе си като следа. Започва да се пита какъв е бил смисълът му изобщо да съществува.
Децата са един сигурн начин да осмислиш живота си. Само че са и единственият, който ми е известен на мен, а за съществуването на другите начини мога само да предполагам, камо ли да определя кои точно са.

Еми аз никога не съм виждала нещата така. Човек може да намери смисъл в много други неща в живота и не мисля, че децата са това, което трябва да осмисля цялото ти съществуване. Разбира се, че може да са част от нещата, да са нещо, което искаш да направиш, но не и да смяташ, че ако нямаш деца, то животът ти е бил напразен.
Смятам, че до някаква степен желанието на една жена да роди се появява и заради разни социални или културни фактори. Прието на даден етап това да се случи и така става...
Май малко се отклоних от темата, така че спирам

Сори, ама моят смисъл в живота определено не е обвързан с фикс идеята да раждам деца. И съжалявам жени, които смятат, че стават само за това.

Представи си как се е чувствала майката на братя Вазови. Да я съжаляваш...дамммм. Трудно можеш да намериш друга жена с по-пълноценно изпълнен "смисъл" на живота.

Добре, ама ти кво ми обясняваш в момента?

Ами всъщност тогава нещата са били съвсем други. Какво е можела да направи една жена с живота си освен да е майка и съпруга тогава? Аз не казвам, че от днешна гледна точка това не е вълнуващо, но има и много други неща, които си заслужават.

Е ти не усети ли иронията? Упс, да, кавичките трябва да ги махна. Мисълта ми е, че тя е оставила нещо след себе си -и то какво. Само заради това заслужава уважение.

Кемъл, почваш мн да ме притесняваш . Какви са тия фикс идеи какво е тва чудо, кво е тва раждане на деца . Майката на Вазов едва ли е знаела, че ще роди точно него. Кой знае колко бъдещи писатели, актьори или каквито и да е гении, са били абортирани. Сори, ама това въобще не знам за кво го вкарваш. Кво жената е някъв инкубатор за тебе ли? Който единствено заслужава да се мъчи, да страда и да ражда. Е, сори ама говориш глупости.

Кой е казал, че му е фикс идея да ражда деца!? И не мисля, че някой е имал предвид, че става само за това.. Ти сама си ги правиш тези генерални заключения.

Ми не, той заяви, че завижда на жените, че могат да раждат, аз ся кво да си мисля? Аз много добре го разбирам кво казва, казва, че майката на Вазов за тва е живяла. Което е адски тъпо. Се едно тя е знаела кой и как ще роди и все едно утре аз ще родя новия Вазов. Тва са глупости.

Това ти си го измисляш. Не съм казал нито едно от нещата, които ми слагаш в устата.
Първо, нямам ФИКС идея, второ, не защитавам нито една гледна точка и не казвам коя е правилна, трето, с тоя пост целях да ти кажа, че не можеш да генерализираш нещата по този начин и има случаи, когато дори и един "инкубатор" е направил по-големи неща в живота от един "не-инкубатор" - не знам как ги наричаш. Да видим какво е създал "инкубаторът" - Иван Вазов - Патриарх на Българската литература, Генерал Владимир Вазов - епопеята на Дойран. Английското знаме е свалено в негова чест, Генерал Георги Вазов - превзема Одрин, смятана от Великите сили за непревземаема, и може би накрая Борис Вазов- политик, помагал на Иван Вазов да пише "Под Игото". Ето това е създала тази българска майка.
Продължаваш да изказваш крайни мнения.
Дадох ти прост пример за една жена, която през живота си не е направила нещо кой знае какво, освен че е родила трима ВЕЛИКИ МЪЖЕ и един не толкова велик и само заради това тя е не по-малко ВЕЛИКА от тях, защото им е МАЙКА. Възпитала ги е, родила ги е, дала им е част от себе си и до известна степен ги е направила това, което са.
Не виждам къде е фикс идеята. Един французин примерно би дал пример за Жана Д'Арк за жена, която не е раждала, а е велика. ОК. Не твърдя, че смисълът на живота на една жена означава да ражда нон стоп. Обаче не твърдя също така, че и една жена трябва да остане бездетна до края на живота си. Просто се опитах да те убедя, че крайното ти (отново) мнение не е съвсем правилно.

Не става въпрос да ставаш само за това. Недейте да ми четете думите грешно.

Но ние сме само на по 20. Вие сте само на по 20 (и нещо, айде). Наистина ли вярвате, че в момента сте наясно с това, което искате от живота си? Че сте наясно с това, което ще искате след 20, 30, 40 години? Че сте наясно с нещата, за които ще съжалявате след тези години?

Съмнява ме. И аз не съм наясно с тези неща. Но съм разговаряла с хора на тези възрасти. И съм виждала колко нещастна може да бъде една жена, която по същия начин на младини е вярвала, че изобщо не е нужно да ражда, а после прехвърли 40-те и не можеше да има деца. Виждала съм и как едно дете може да осмисли живота на човек, да се превърне в целия смисъл, буквално - да бъде единственото нещо, за което да живееш, да бъде нещо, заради което да се издигнеш буквално от нулата и да изградиш живота си отново, след като е бил разрушен.

Ако вие не искате да раждате деца, ок. Личен избор. Но някак си не върви да гледаш с насмешка на хората, които искат и които го чувстват като необходимост в себе си. Независимо от къде идва тази необходимост, дали от биологията или от социалната среда.

Обаче сериозно, недейте да гледате на нещата все едно аз поставям въпроса или ще раждаш само деца, или ще правиш само други неща с живота си. Всички ние правим колкото си щем други неща в живота си. Само че аз не смея и да се надявам, че те ще са достатъчни, за да го запълнят и да го осмислят.

Ама аз никога не съм гледала с насмешка. Просто споделях моето виждане в момента. И ако не се лъжа в по-преден пост уточних, че напълно допускам възможността да ми се промени мението след години. И това би било нормално. Сигурно е нещо прекрасно, свято, трудно да се опише с думи и тн, но явно не съм дорасла за да го разбера по тоя начин.

При многото ми провали с жени, почвам да си мисля, че искам да имам семейство само с деца...