Джеймс, ще ти преведа, какво означава "няма бъдеще"

Това е оправдание на жените, което те измислят, за да прикрият къде пред себе си, къде пред останалите, колко е грозна постъпката им. Всъщност просто им е омръзнало и не желаят да се справят с проблемите, които неминувмо съпътстват една връзка - твърде много усилия

Общо взето нещата за тях са все едно да си вземеш куче. В началото не мислиш и го взимаш, защото е много готино да имаш куче. Радваш му се, защото е нещо ново. С времето обаче кучето вече не е толкова интересно, защото си свикнал с него. Все повече започват да те дразнят някои негови навици като това да къса тапицерията с ноктите си. Вече те мързи да го извеждаш всяка сутрин и тия неща почват да те дразнят много, макар че едва ли може да очакваш друго като си гледаш куче де В един момент решаваш, че така повече не може. Казваш, че нещата са прелели и оставяш кучето на улицата да се оправя както си знае. Тъпото е, че кучето не се е променило и грам, а го гониш заради проблемите, които то прави. Но това е куче. Не може да стане слон. Та, идеята е, че човек много добре би трявало да си дава сметка за всичките проблеми, които съпътстват гледането на куче и е някакси тъпо да го изхвърли на улицата, защото то просто не успява да се превърне в слон

Ако го погледнеш от тази гледна точка, трябва поне да отбележеш, че от куче до куче има известна разлика. Някои се поддават на дресировка, други - не; някои лаят, други хапят и то когато най-малко очакваш. В общи линии няма как да се запознаеш с тези т.нар. дразнещи навици на кучето си и да видиш доколко си в състояние да живееш с тях, ако не поживееш с него по-дълго. Може би просто от самото начало не е било правилната порода.
А накрая, ако не ти върви с кучета, минаваш на котки.

А ти очакваш кучето да не лае и да не хапе? Това все пак е куче Тези неща би трябвало да станат ясни, още преди да си вземеш кучето, за да си го гледаш. Все пак да си вземеш куче е нещо сериозно и следва да се подходи разумно. Ако се стигне до изритване на псето, макар и то да си е все същото, значи взимането му е било глупаво, необмислено и незряло

по всяко време е удачно

Ако продължите да злоупотребявате с тая метафора, скоро ще забравите за какво говорехте в началото

Ники, не е като да си съвсем далеч от истината, но според мен представяш нещата твърде опростено и едностранчиво. Целият този процес, който описваш, може да се случи както при единия човек в двойката, така и при другия, а понякога и при двамата едновременно. Просто понякога хората си омръзват. И този, на когото му е омръзнало по-малко, обикновено се чувства онеправдан. А нерядко се получава така, че другият всъщност му е направил услуга, като го е спасил от една връзка без бъдеще, в която той би се чувствал гадно. Освен това няма вариант, при който за една раздяла да е виновна само едната страна.

Абе дет' се вика ще те видим, като изпаднеш в противоположната ситуация, как ще разсъждаваш

Не бързайте да съдите другите, друзя!

Ники, очаквам да лае, да ме лигави, да ми скача, да пуска косми, да иска да го извеждам навън и да си играем заедно, но да не хапе или поне да хапе само другите хора Толкова много ли искам!?

Поре, разбира се, че е така Има и гадни песове, има и зли кучки. Факт.

Поре, никога не съм твърдял обратното на това, което казваш Просто давах пример за конкретното "няма бъдеще".

Хм... Според мен, изобщо не може да става дума за вина в едни интимни взаимоотношения. Каквото и да се прави от който и да е в нея, то е било най-правилното възможно решение, с оглед на достъпната към него момент информация, инвокираните (ако някой се сети за български синоним на това, моля да се обади) принципи, положението спрямо етичната граница (която е по-скоро буферна зона, защото никога не можеш да определиш къде точно е) и конкретните обстоятелства. Всичко това е безформена съвкупност от менящи се фактори, които (невероятно, но факт) могат да повтарят състоянията си.

Илюстрирам:

Интимният ти партньор има рожден ден, но сте скарани за някаква глупост. Събъждаш се нея сутрин и си мислиш в леглото: "F* it! Все-пак има рожден ден - радва ме, обичаме се и ще напазарувам подарък". Съответно ставаш, подхлъзваш се в банята, разливаш си кафето, изкълчваш си глезена по стълбите, вратата на входа заяжда, настъпваш "мина", вървейки към спирката, изпръсква те кола, закъсняваш за работа, транспортът закъснява също, а когато се появи - претъпкан е и не можеш да влезеш, когато все-пак успяваш, разбираш какво е имал предвид учителя по география за картата на света (за разгъването на тримерния глобус в равнина), поради факта, че това се случва с лицето ти на стъклото, като слизаш, откриваш че вече нямаш телефон ("Майната му на апарата - искам си sms-ите, снимките и номерата!"), шефът ти вика на работа, клиентите не знаят какво искат, колегата (във фас-паузата и научил за недоброто моменно състояние на връзката ти) ти намила, как този човек не те заслужава и никога не го е харесвал и... Обаждаш се (още решен да направиш усилието да закърпиш нещата) на Любимия, който (преди да можеш да кажеш каквото и да е) започва да те наковава, за това, че не си се обадил да поздравиш, че вече няма никаква тръпка и уважение между вас, че не те е еня да правиш каквото и да е, защото си си наумил, че ти е "в кърпа вързан" и...линията прекъсва (БТК = Безмилостен Трошач на Кости). Обаждаш се отново, при което ти се вдига друг скандал, че си затворил, което само потвърждава предишните думи, и и дума не може да става да ти се повярва за това, че е прекъснала сама линията... Някак изкрънкваш виждане и излизаш в обедна почивка, да купиш подарък... Стигаш до магазина, харесваш артикул и отиваш до банкомата, където разбираш, че имаш избор между това, да купиш подарък, и това, да не ядеш солети до края на месеца... Това е Моментът. В който взимаш решението да минеш с цвете/свещниче/шоколад/whateva и хубава картичка с красиво пожелание. Виждате се. Грешка едно: започваш с нещото+картичката, преди да си споделил премеждията и трудното решение. Следва сериозно смилане, за това, че само гледаш да минеш евтино и не правиш никакво усилие да влагаш във връзката. Грешка две: споделяш премеждията и трудното решение. Сега - повече от всякога - звучи като оправдание и измислица, за да се покриеш. Следва плеяда за това, че вече дори не можете да бъдете откровени един с друг...

Виновен ли си за избора си?

Сега ще отсъдите много бързо, че другият е виновен за поведението си. Обаче не е. Защо? А знаете ли какво става в неговия живот?

BTW, горното е реален случай с неидентифицирани герои, макар да не беше рожден ден поводът.

Тъкмо щях да кажа, че когато описаната случка горе се случи наистина, ще те черпя бира

Все пак сигурен ли си, че не разкрасяваш? Такъв карък дори мен не ме е гонил, а имам с какво да се похваля в това отношение.


Моето мнение е, че в такава ситуация не могат да се вземат окончателни решения. За да се случи това, трябва и двамата да са в по-спокойно състояние и да са имали време да премислят, и да преценят положението и перспективата. Тъпо е да кажеш на човека: "Късаме, щото си тъпо копеле и не ми купи розов плюшен хипопотам, който пее "Love Me Tender"". Има разлика между скарване, което е резултат от моментно кофти стечение на обстоятелствата и късане, което е много отговорно решение със сериозни последици.

Колкото до вината - ако искаш перефразирай думите ми като: "Няма вариант, при който причината за една раздяла да е само в едната страна".

Знам че звучи убер-невероятно и това прави "Грешка две" грешка... Общо-взето, не е от значение, дали някой ще повярва, че това се е случило - съществено е осъзнаването, че би могло да се случи. А аз не мога да докажа, че се е случило, така че който каквото иска да вярва - няма да се обидя
И зарежи конкретната ситуация - то беше само илюстрация, че вина няма и не трябва да се търси (да беше обул гумени чехли; да беше внимавал къде стъпваш; да си беше държал телефона във вътрешния джоб на закопчаното яке...).
Проблемът е, че такива неадекватни ситуации, които не би трябвало да имат тежест (рационално погледнато), имат свойството да я придобиват при натрупването си... А вероятността за случването на такива случки винаги стига 100% след някакво неопределимо време (теорията е, че ако нещо може да се случи, то все някога ще се случи). Т.е., колкото повече време си бил с един и същи човек, толкова повече сходни на този сценарии ще манифестират, докато си с него. Ако и двамата не споделяте разбирането за това,...ъм...имаше една приказка, включваща вентилатор и друго пословично нещо...
...При което, самото напрежение насилва взимането на решение... Което никога няма да бъде рационално, при тези обстоятелства.

И само ще допълня перефразата ти с моето виждане (и с твоето позволение):
"Няма вариант, при който причината за една раздяла да е само в едната страна, но може и да не е в никоя от страните."

Не може да не е в никоя от страните. Нямз къде другаде да е вината. И разбира се, че вината е поделена, ама пропорционалността й е доста относителна от различните гледни точки. Не съм запознат със случай, когато да е 1:1. И въпросът не опира само до вина.

Когато се налага да полагаш твърде много усилия, за да поддържаш една връзка значи нещо не е наред. Ако постоянно трябва да правиш някакви компромиси в името на връзката и нещата не се случват естествено трябва просто да се откажеш. Няма нужда да се насилваш понеже другия все още вижда бъдеще във вас.. така само правиш края по-лош, отколкото е можело да бъде.

Щом нещата не се получават и нещо не е наред, защо на първо време се захващаш с една сериозна връзка? Не може да се подхожда с идеята, че с известни усилия нещата ще се нагодят, така че да ти харесват. Ако не ти харесва нещо във връзката, според мен е редно първо да пробваш да промениш себе си. Не може изначално да тръгваш с ппрезумцията, че ще променяш работите, така че да се получат. Всъщност сигурно можеш, но да са в разумни граници.

Добре де, забравете думата вина! Посипвам си главата с пепел!