Трябва ли да чакаме да си отиде, за да го направим това...?

Без нея порното няма да е същото...

Безспорно без порно не може!

Аз обаче правя друго като си отиде тя, цитата е от песен:

Hold your breath
and count to ten
and fall apart
and start again

start again, start again...

+ protect me

Стига с тЕя драми

Аз какво направих, когато една връзка, за която бях писал поетични и влюбени мнения из този форум и няколко чудесни хора се радваха с мен (за което винаги ще имат риспекта ми) свърши като авантюрата на Вермахта в Съветския Съюз? Нито ядох, нито пих, никое от тия три неща.

Гледах в една точка двайсет секунди, след това си пуснах Цивилизацията 3 и играх 30 часа. Когато се събудих после, бях като нов и пълен с увереност, че всичко е за добро. Така се и случи. Хакуна матата!!!

АХАХАХАХХАХАХХАХАХАХАХАХАХА. Н, ти може и да си на другия край на света, обаче оставаш моя бог

А ти си оставаш моят главен фентъзи ментор.
Което ме подсети - трупам яростно ЛОТР карти ми се ще да ги поразвъртим лятото, като в доброто старо време. Без баннати и стари карти, като печени мастъри

Относно темата - ти Диди я познаваш, нъл'тъй? Станаха малко тегави нещата в един момент... НО хубавото на раздялата ни по скайп беше, че изобщо нямаше нужда да ставам от пц-то и лечението започна светкавично

Супер гадно е да зарежеш някого по скайп или по телефона.

Ахам, в класацията за най-гадно зарязване (то не че има приятно зарязване), зарязването по чата май държи лидерски позиции. Въпреки че като се замисля аз предпочитам да ми го кажат от разстояние, за да си го изживявам сама, а не да ме гледа в очите и да се чудя как да реагирам, да се чувстваме и двамата кофти и т.н.

Tell me about it Наложи се да предприемам наказателни мерки

Не съм зарязвала никого по Скайп/чат, но пък мен са ме зарязвали така По мое мнение това го правят страхливците предимно и тези, които са с прекалено гузна съвест Но честно казано, безразлично ми е, аз така или иначе разделите досега никога не съм ги преживявала особено тежко

Така е, но според мен, много рядко една раздяла може да бъде изненада и обикновенно, когато това се случва, то не става просто така, ами и двамата са наясно, че е имало проблеми и т.н. След като съм била с един човек, смятам че е знак на уважение, към мен или него и към това което е имало между нас, да си го кажам в лицето и да се разделим.

Колеги, аз съм последният изрод с такъв тип мислене, останал да живее по тези ширини, но... все пак... да си кажа.
В момента с термина "любов" се назовават две неща:
1. Занимание тип хоби, да си имаш някого, да те топли и да те забавлява, да кажем. Това се прави защото повечето хора си имат някой, така е модерно, не изглеждаш неудачник и ... абе такива се водят времената сега, някакси всички го правят, защо не и ти? Може да се попривържеш малко към другия... да си внушиш, че го обичаш, ако държиш да се правиш на морален или копнееш да те сполети "онази любов" или да не се самозалъгваш по въпроса и да си наясно, че всичко е заради веселото. Всичко това, обаче, не означава, че от подобни раздели не боли...напротив...ужасно е... драми, истерии, това наранената гордост е страшна сила... но всъщност, то не е гордост бе, то "сърцето е разбито". Дали?
2. Любов с главно Л. Тя просто се случва, преобръща цялата ти вселена, прави те по-добър, кара те да осъзнаеш, че въпреки, че досега не си се "занимавал" с любовта тип хоби и ти е било самотно някак, чакането си е заслужавало, защото той/тя е всичко от което някога си имал нужда. Не е най-красивият, не е най-умният и вероятно не е най-силният. Обаче някак... това не му пречи да е най-прекрасното същество на света. Защото просто е Той/Тя. А няма по прекрасно от това. И не ти трябват никакви красавци/красавици или умници. Нямаш нужда от тях. Той/Тя е всичко. Просто всичко. И когато не е до теб, нищо няма особено значение, ако не можеш след това да го споделиш с него/нея. Нещата придобиват пълноценен смисъл едва след като ги осмислиш и през неговото възприятие...
И когато се наложи да се разделиш с такъв човек, боли много. Защото той те оставя без нищо, всичко е скучно без него, навсякъде е самотно без него. Светът е празен, когато не е наблизо. Но пък раздели при Любовта се случват рядко, почти винаги заради външни причини... А дали някога се отказваш и спираш да го търсиш във всеки и де се ядосваш, че не са добри колкото него... Вероятно да. Но една част от теб винаги си остава негова. Такива любови не се случват често, обаче. Повечето хора просто не умеят да обичат и... е щастие е да ти се случи... въпреки че понякога боли, винаги оставаш неимоверно по-богат след подобна Любов, дори да има раздяла.