Ели, това го е казал Паоло Коелю, нали? Имам си го в дневника, който си водех в четвърти клас.
Сега по темата: Не изневеряваме /няма нужда/ и не прощаваме /не сме способни и няма смисъл/.

хаха между другото имам една много подобна история

Нямам идея - знам го (от опит и наблюдения) отпреди Коелю да стане популярен, но това заключение ми изглежда като толкова очевадна и обективна истина, че не е трудно да се формулира.

Кори, чакаме историята. Да не се окаже, че познавам героите...

Или просто край на връзката. От опит мога да потвърдя. Само веднъж ми се е случвало и това ми стигаше да разбера, че явно нещата вече са отишли твърде далеч и няма оправия. Казах на моя човек, че няма смисъл и си се сразделихме цивилизовано. Естествено, не е нужно винаги да е така, но за мен ако ще бъдеш с някого, значи той ти стига. Щом явно не е съвсем така - пътя.

Тъй като не съм изневерявала,няма да мога да го разбера и няма да простя и много ясно,че щом нещо ти се е разминало,ще пробваш пак

Айде скромните ... всеки изневерява просто са малко хората, които си го признават. Аз пък съм иневерявала айде ся убийте ме. Също така на мен изневяра не са ми прощавали, както и аз не бих простила. Такова нещо като "Аз няма да изневерявам" в живота няма, а и да има по добре мисли немислимото, все пак от всичко трябва да се пробва нали така

Всъщност не.

Всъщност не.

Въпрос на интерпретация, разбира се - или кой как вижда нещата, де. Но основно е най-обикновен въпрос на принципи.
Разбира се, че да кажеш "Аз няма да изневерявам" звучи малко като "Ще те обичам до края на живота си". И нищо не пречи и двете да са абсолютно верни, разбира се, но заявени просто така, ми изглеждат изкуствено.
Не виждам обаче какво толкова има да се пробва по широкия свят, та да си струва да плюеш върху някоя хубава и стойностна връзка, само за да кажеш, че "и това си пробвал". И в тоя ред на мисли, ако "Аз няма да изневерявам" ми звучи малко кухо, то "Аз не изпитвам нужда да бъда с друг/а, защото обичам и ценя човека до мен; защото той/тя ми е достатъчен/на и ми дава всичко, от което се нуждая (или поне се опитва, да речем); и, не на последно място, защото да бъде наранен/а той/тя е все едно да бъда наранен/а аз" си звучи съвсем адекватно. Не като реплика от някоя боза, разбира се - а като нещо, дето обикновено си говориш сам със себе си, като лудите. Воля, принципи, чувства... Явно наистина живеем в ужасно консуматорско общество, щом ви е такъв мерак да пробвате всичко.

Нищо лично, просто това ме изумява от много време. Разбира се, всеки отговаря за себе си и при гаф срамът си е негов (както съм казвала май и по-рано в тия 40 и кусур страници на темата).

* И понеже явно ме имаш за играч от отбора на "скромните" - който ме познава от по-дълго (пък и не толкова отдавна, всъщност), с готовност ще потвърди, че скромността ми е чужда до степен понякога да дразня околните с липсата й.

** Сега видях, че си на 18. Дори да приемем, че просто още не си срещнала оная форма на лИбоФФ, дето да те отнесе (а изневярата явно не ти светва директно в червено ей така, по принцип), мога само да ти пожелая да не загубиш нещо истинско, когато го намериш, само заради желанието да опиташ "всичко". Има и отровни гъби.

С това "скромните" не съм искала да конкретизирам. Относно изневярата замисли се, колко малко са хората, които не изневеряват, които никога не са го правели и незнаят какво е ... Далеч съм от мисълта да споря да не вземеш сега да си помислиш че се заяждам, просто лично мнение.
И все пак кажи ми има ли човек който никога няма да поиска да бъде с друг/а в даден момент.
И да може да съм малка може да не разбирам, може да не съм изпитвала любов, може много неща, но все пак имам някакъв поглед на нещата и виждам нещата отстрани. Предполагам знаеш, че един човек отстрани винаги вижда нещата по ясно, защото не е запленен от някакво чувсто.
Относно любовта аз не съм от хората, които мислят че такова нещо има. В началото всичко е едно силно привличане и копнеж, които с времето се превръщат в навик и те избледняват. Тогава идва и скритото подсъзнателно желание да бъдеш с друг, да опиташ нещо друго, но разумът ти не го позволява и цялото това желание се превръща в грях.

С думите че трябва да се опита от всичко аз не мисля че ще направя или съм правила неща само за да се отчете, че съм пробвала от всичко, просто в даден момент дадено действие се превръща в постъпка различаваща се от строгите и стриктни правила на живота и после си даваш по голяма сметка за нещата от живота и това как трябва да ги възприемаш.

И в кой момент тръпката преминава в навик? Примерно така общо взето на кой етап от връзката, след колко време... Питам от любопитство какво е мнението ти.

след като съм видял как си сменя тампона

емотиконка за поклон?

Е, Кори, не ми казвай, че ти се е случвало! То хубаво, интимност, интимност, ама има неща, които е силно препоръчително да си останат строго интимни и да не се споделят (било то след месец връзка или 20 години брак) - неслучайно в идеалния случай мъжете не смятат жените за хора (и това отписване от човешкия род не идва от подценяване или нещо подобно - просто изглежда, че в мъжкия свят явно жените не правят много неща, присъщи за хората ). И моля последното никой да не го слага в подписа си, разбирате какво имам предвид.

То да му се явиш със зелено лице е достатъчно стресиращо, аааааама... сестри, моля ви, спестявайте им поне момента със санитарните материали от всякакъв тип.
...
Иначе, Катрин, и на мен това с тръпката и навика не ми е ясно - звучи направо плашещо. Но май е както си го направите сами, знам ли. Нашите преди 10 дни направиха 30 години брак, трябва да взема да ги поразпитам по-подробно...

Ми зависи от човека, зависи от връзката има различни фактори които могат да превърнат една връзка в навик. По принцип компанията с коят излизам не са на моята възраст, а по големи и съм наблюдавала как при връзка от 3години + всичко се е превърнало в един навик той ходи да спи в тях, тя ходи при него, излезнат на кафе да се видят с вече общите си приятели и това е ... няма я тая тръпка, няма го тоя копнеж, това усещане, че им предстои нещо ново, самата връзка губи своя смисъл. Незнам според мен това може да го забележи един страничен наблюдател, а не участниците в самата връзка. Не казвам, че те нямат вече чувства - имат но просто не са така изнежени и да реагират на всяка една дума, действие или желание ...

Незнам това си е лично мнение не карам някой да го споделя, но просто според мен няма човек, който подсъзнателно да не искал нещо друго няма и да има ...

за съжаление няма тъпо нещо, което да не ми се е случвало. не че се оплаквам.

Това с тръпката не го разбирам много-много. В смисъл, да - в началото има пепрудки в стомаха, пърхащи над три кюфтета с гарнитура, радостно подскачане и затаен дъх при звука за получен нов смс и т.н. Но на мен ми харесва и другото - улягането. Да опознаеш човека, да знаеш какво може и какво не може да направи, какво харесва и какво - не, да има по-малко изненади и повече доверие... нещо като довлюбване. За мен тази промяна, това израстване, е естественият път на една връзка. Това не е нито изчерпване, нито залиняване. И не значи, че вече не е интересно. Защото дори след години сериозна връзка, на двама души им предстоят още толкова неща да видят, да правят и да изживеят заедно. И то още преди да си свият гнездо и да създадат семейство.