Ми аз съм човек с две връзки досега - една 4-годишна и настоящата почти 2-годишна и продължаваща и не ми е хрумвала тая идея за изневяра. В предишната ми хрумна веднъж (и то тая връзка си беше в по-голямата си част от разстояние) и то съвсем накрая... всъщност това беше катализаторът на чувствата ми. Т.е. аз не съм се разделила с този човек заради друг, а фактът, че започнах да мисля за други, ме накара да осъзная, че с този човек вече нищо не ни държи заедно. Не съм изневерявала, скъсах с него и след като се почувствах свободна, се впуснах в преследване на нова любов и нови изживявания. Не мога да си представя (не казвам "аз никога няма...", не ме разбирайте погрешно, това са глупости - да се кълнеш какво ще или няма да направиш) да имам връзка с някого и да си търся изживявания другаде. Или го обичам и се съобразявам с този човек, или не, при което се разделяме и аз си правя, каквото си искам. Аз така ги разбирам неата. Иначе ми се вижда малко страхлива постъпка - хем да си имаш при кого да се прибереш, да не си "безстопанствено куче", хем да си правиш, каквото си искаш, все едно си свободен. Но и аз, както и Лина, не държа да натрапвам мнението си, просто за мен стоят така нещата. Или си обвързан, ама наистина - физически и душевно, и не си позволяваш волности, или ти се лудува, прекъсваш всякакви връзки и си правиш, каквото искаш, без никого да лъжеш и нараняваш. Звучи толкова просто.

А относно тръпката... аз и като късах с оня човек, пак имах тръпка, макар че го бях намразила вече. И като скъсахме и ми се обаждаше, цялата се разтрепервах. Тръпката си я имаше след 4-те години, след нараняването, болката, глупостите, след раздялата. Ама не беше достатъчна.