Това до голяма степен е вярно, но понякога някои почват да излизат с някой/я, само за да убият време както се казва.. В смисъл, без емоции, просто почваш да излизаш с някой, просто защото е приятно с него/нея до определена степен, и като срещнеш някой, с който същото време би било прекарано по-добре, просто го оставяш другия, все пак си го използвал само за лични облаги.. Говоря в общия случай, не е насочено към никой

Доста често дължината на една връзка е правопропорционална на времето, от което познаваме половинката си преди да се гаджосаме. Проблемът е, че се влюбваме в хора, които не познаваме, и постепенно откриваме, че ги обичаме, но не ги харесваме. А за да ги харесаме, или те трябва да се променят, или ние трябва да се променим и да започнем да харесваме неща, които ни дразнят и вбесяват. Но ако ние се променим, тогава ще изневерим на себе си и на принципите си, което е недопустимо. Ако пък половинката ни се промени, тогава тя няма повече да е човекът, в когото сме се влюбили, а някой друг, някой различен, което пак е недопустимо. Стига се до момент, в който или трябва да се примирим и да живеем в противоречия, или да се разделим.

гласувам против
да твърдиш това значи да казваш аз съм съвършен няма ми е по по най точка /*/
разбира се зависи какво се иска да променяш ама понякога не е чак толкова недопустимо да "изневериш на себе си и на принципите си" въпреки че така казано звучи като нещо мн страшно

Мисля, че тя говори за това, че е недопустимо да се промени основата на същността ни, за който/ято и да е. А не за малки отрезки/подробности, които ако се променят биха довели до по-добро.. Но иначе да, понякога трябват да се правят компромиси, и от двете страни, ако това ще подобри нещата, но в никакъв случай не трябва да става дума за коренна промяна/да промениш точно това, което те прави, това което си. От друга страна има и случаи, в които човека, който обичаш те променя коренно, но това се оказва за твое добро. Говоря за случаи, в които много здраво си оплескал нещата, попаднал си в дупка, и това което си ти в момента не ти позволява да излезеш, а копаеш по надълбоко, и в този момент любимия/ата може да ти подаде ръка да се измъкнеш от тази дупка, и да те промени по такъв начин, че повече да не попаднеш там.. Рядко се намират такива хора, които да те заобичат, не когато си в своя разцвет, а когато си в пропаднало състояние.. Но ако все пак, в такава ситуация, намериш такъв човек, то вероятно тази коренна промяна е за твое добро, и си заслужава да го/я оставиш да извърши тази промяна.

Кристо, грешиш, батка. Ама то това си е доста субективно усещане, така че имай си своята позиция. Не ми пречи, просто не съм съгласен с нея.

Изобщо не твърдя, че който и да е е съвършен. Казвам само, че не може постоянно да правиш компромиси със себе си, когато става въпрос за важни за теб неща, защото така се обезличаваш и се превръщаш в копие на човека до теб.
Примерно, ако си в една сериозна връзка и ти искаш да имаш деца, но за мацката кариерата е по-важна, ще се промениш ли?

Връзката е изцяло компромиси и те винаги са "със себе си". Който не е готов да прави компромиси, очаква такива от партньора си. Никой не е дялан камък и понякога трябва да променяш и по-сериозно себе си/

Компромисите са средищен вариант на относително равно неудовлетворение. Имаше даже някаква Х-образна схема за това в учебниците по психология доколкото помня... Те са съчетание на неща, от които се лишават и 2-мата партньори.
Всеки дисбаланс води рано или късно до крах. Въпрос на познаване на половинката и коректност към нея/него е да прецениш кога различията в ценностите, вижданията, приоритетите надхвърлят допустимото и да действаш. Това не го прави по-малко болезнено, особено ако сте заедно отдавна. Но приемеш ли веднъж, че някои неща са ок дори краткотрайни/недоживотни/недовършени, това те прави много по-уравновесен, алтруистичен и в крайна сметка... по-щастлив.


Е, не мога да се съглася с първото. Срокът е тясно свързан с момента на осъзнаване, че "Не е това"=> на демотивация. А той пък е процес. Срокът да си дадеш сметка, че даденият човек не е за теб (или ти за него/нея) е този, който предизвиква съжаленията и усещането за пропиляно време.
От думите ти излиза, че 99% от обвързаните хора тичат към някаква връзка, бидейки вече наясно, че искат да я прекратят. Ако наистина това е мнението ти, много жалко. Според мен има достатъчно хора, които оценяват важността на бившите си връзки, защото докато поддържаш една връзка ти даваш и приемаш; и учиш неща за себе си и за общуването с околните. Това даже не винаги се избистря, но винаги има доза положителен опит, който човек усвоява, чрез който градира. Иначе би допуснал дадена грешка с другиго.
За да съм напълно ясна - според мен това, за което ти говориш наистина го има. Просто то е преходна емоция, не цялостно отношение към една вече бивша връзка .

Не си разбрала правилно

Това е, защото 99% от хората слушат Robbie Williams:
"Before I fall in love,
I’m preparing to leave her."

както пише из фб
Forget love...I'd rather fall in chocolate

Аааа , имало и добри попадения в тоя ФБ бре, хехе :] тъкмо, преди малко се възхищавах на подписа на един юзър - Шоколадът няма да има нищо против, ако си имаш още един шоколад.

дамн .. как може да ми се дояде шоколад точно като затвори магазина

е ти пък..... нямаш ли скрити запаси?!?!?! :O

всичко е изпоядено
то и няма как де при положение че ям докато не свърши