ми бъдещата ми съпруга (да се чете Crematory) може да потвърди, че притежавам и тези качества;) и то те са ми едни от най-ясно проявените

de Sword, ясноо, че си злато , при това даже ЯСНО ПРОЯВЕНО злато . Няма нужда от потвърждения
... и след тези всички "изисквания" (аз по-скоро бих казала качества, които биха ме накарали да обърна внимание на някого)... остава човекът просто да ме привлича физически и идилията е пълна

мне, не съм злато и никога не съм искал!!! Златото е най-гадния и проклет метал, който някога е съществувал. Не е вярно, че цвета му е "златно-жълт", цвета му в действителност е кървавочервен, заради кръвта на многото невинни, които в повечето случаи съвсем случайно са притежавали от този метал и заради това са си загубили живота (не фиксирам само индианците, но и те най-вече). Така че колкото по-далеч от мен държите този метал, толкова по-добре. Ако трябва да избирам, бих предпочел скъпоценни камъни, пак има кръв по тях, но не толкова, а и поне изглеждат красиво, ако не друго;)

Миличък, по-спокойно...Инженерският ти мозък нещо твърде буквално приема нещата и май метафорите, метонимиите, сравненията (или каквото всъщност е постът на Марти, че аз имам 3 по УЛТ, щото съм "интелигентна") не са ти присърце Бъди диамант, като не искаш да си злато...И диамантът ти отива...поне на изброените по-горе качества

Моливи... Моливи! аз все ги захвърлям на някъде. Дори по едно време намерих 3 мои забравени молива в господина ми по литература. И си ги взех де! Ха,няма да му ги оставя я... Аз с моливите съм мноо зле. Все подчертавам нещо или си драскам! Лудница... Ама все някога разбутвам шкафчетата и ги намирам

Имаш ли други стихчета? Много си добра!

което всъщност е най-важното, Деси

изгубените неща трябва да бъдат намерени

Трябва ,да! Особено, ако изгубиш себе си...

да... аз съм много щастлив, че се открих... каквото и да натяква юзърът Кензо

Да де, ама понякога човек губи и себе си... Няма значение, намирил ли се е преди това или не е... Отчаянието и депресията са част от нас!

отчаянието,депресията и онова безтегловно състояние, когато не знеш какво точно искаш,какво се иска от теб, на къде си тръгнал и колко далеч можеш да стигнеш- права си Химера....

тъжно... е, надявам се скоро да не ме връхлитат отчаяние и депресия. Пожелавам същото и на вас

Благодаря,Химера!
А чудя се какво ли точно е депресията-безсилен яд,неопределеност или твърде жестока определеност....Като усетя,че нещо в мен е празно или неясно и започвам да пиша.Много пъти разбирам какво точно чувствам след като прочета написаното.Да,имам доста стихотворения.Първото ми беше "Пролет" в 3-ти клас

Ако някой пък ми каже депресията и идеалната половинка какво общо имат...да ви цепя ли темата?

Ами търсят я хората,Crematory,не я намират и се депресират.Те нещата са си навързани.Пък някой може да си търси депресирана половинка,колко му е!