Това за мен е уникално,както и цялото творчество на Дебелянов.Наистина много чувствени и нежни стихове...

Enjoy!!!


Аз искам да те помня все така...
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Не знам точното име на авторката,но преди 3-4 години постваше стихове във форумите на dir.bg под ника savena


989 04 244
Чуй ме,
тва не е прилична поезия
родих се, изплаках и такъв беше светът
Не съм тиха нежност, аз съм нежна перверзия
отегчих вече живота, сега възбуждам смъртта
Чуй ме,
копеле гадно, брутално бъди
изпуши ме, вдишай фантазиите
и твърда болка в мен дълбоко заври
и знай - нежността е за педерасите
Пусни ме да вляза в главата ти
през червен праг от LSD
и щом животът свърши
в лицата ни
с мен до дъното ти допълзи
Чуй ме,
пусни в съня изневярата
вече нямам нужда от нищо
спах с теб и неродени децата ни
зърнах -
изживях сякаш всичко
Чуй ме,
всеки ден те лъжа и лъжа себе си
всяка нощ ти признавам и искам без теб да съм
но има ли истина, щом действително
в мен си сега и се пръскаш навътре
кажи има ли истина, щом разточително
плътта си пилея и в цветя изсъхвам
Чуй ме,
в много коли гордо съм влизала
около много мъже крака жалка обвивала
и капеща в грозни сутрини тръгвала
и усмивка едва от устните дърпала
Чуй ме,
помниш ли нощта в онова кафе - ЧЕРНОТО
поехме любовта в седем БЕЛИ писти кока
но по тях ли се спускахме или смърках лицето ти
вселенски огромен - аз вкарах те в себе си
Чуй ме,
ела безнадежден и лице до мойто опри
и остави заедно да ръждясват сълзите ни
и от етажа последен на любовта се хвърли
и размажи на земята дните безсмислени
Чуй ме.
989 04 244

Празни очи, красиво лице
Поглед усмихнат, леко смутен
Разговор лек, леки докосвания
Споглеждане...
И полъх студен

Празни очи, думи красиви
Тръпка, очакване, нервност
Звън на чаши, келнер усмихнат
И усещане...
За тегавост

Празни очи срещу пламенен взор
Мисъл студена срещу емоция
Нож и вилица, чаши, чинии
Двама души вторачени...
В порцията

Празни очи и очи с топлина
Точки пресечни, два свята
Свещ, догаряне, въздишка една
И кикот злобен...
На съдбата

Празни очи, сметки, плащане
Прегръдка, целувка безмислена
Ало такси, вратата отворена
Някой ридае...
Неистово

P.S. Нямам идея чие е. Ако някой може да ме светне, ще съм му благодарна ааа, и надявам се, не е пускано преди!

Кво е ТОЙ


Той е уморен несъсирващ се ден.
Той е тяло без мантинела.
Той катастрофира нощем във мен.
Той е язва плътта ми отнела.
Той е усмивка, която прегазва.
Той е искра в петно от бензин.
Той е слюнка със спомен заразна.
Той е кожа в цвят на кокаин.
Той е устни иронично изпънати.
Той е болезнено тъп и красив.
Той е надежди прекрасно несбъднати.
Той е влюбване без презерватив.
Той е пулс пред училищни стълби.
Той е втечнени пръсти в косите.
Той е и лед от вкиснали сълзи.
Той е затворени птици в очите.
Той е суша във женски отвор.
Той е смях обесен в трахеята.
Той е решетки на сладък затвор.
Той е радиация в ума ми разсеяна.
Той е пъзел от разглобени прегръдки.
Той е мисъл спринтираща в транс.
Той е отвързани бесни целувки.
Той е болка на бавен каданс.

hypnosssa,това е добро!На кой е?

По-горе казах - на едно момиче,което преди 3-4 години постваше стихове във форумите на dir.bg ,ника й беше savena

Едно стихотворение на любимеца ми Дамян Дамянов

Приказка

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Франциска

Нови песни пея за теб,
Ти, която буниш, дете,
Самотата в мойто сърце.

Нека те венец обвива,
О жена, така красива,
Ти, която грях измиваш!

Сякаш в Лета - нямам памет,
Аз, за твои целувки жаден,
От магнит към теб примамен.


Повей на порочна буря
Пътищата вси затули;
Боговидна се пробуди:

Пътеводната звезда си
за крушенци сиромаси...
Олтар за моята душа си!

Езеро си, пълно с доблест,
Извор си на вечна младост,
Глас върни на няма участ!

Ти изчисти, що бе мръсно,
Ти изглади, що бе грубо,
Ти подсили, що бе слабо.

Хан в глада си ти за мене,
Фар във мрак си ти за мене,
Все си вярното решение.

Сили ти додай ми още,
Сладост ти, балсам разкошен,
Благовонна прелест още!

Отбранявай ми чреслата,
Ризнице на чистотата,
Оросена с влага свята;

Съд, що бисерите искат,
Сол и хляб, храна си чиста,
Вино божие, Франциска!


Бодлер

ПОСЛЕДНИЯТ ВАЛС

Последното утро.
Последната вест.
Баналните мутри.
Последен адрес.
Сбогувам се със всичко днес!

Кафето последно.
Последният фас.
Последна монета.
Последният шанс.
Сбогом, отивам си от вас!

Последна прегръдка.
Последен хотел.
Последната глътка.
Последен коктейл.
Сбогом, отивам си от теб!

Последно съмнение.
Последен романс.
Последната сцена.
Последният танц.
Сбогом, отивам си от вас!

На кея на Сена -
последният валс.
Последен за мене.
В последния час.
Сбогом, отивам си от вас!

Последната вечер.
Последна луна.
Последната песен.
Последна вина.
Спете, спокойна е нощта!

Последният поглед.
Последният мост.
Последното сбогом.
Последният скок.
Един кръг и полет дълбок!
Борис Виан

Специално за франкофоните
Boris Vian
LA DERNIÈRE VALSE
Paroles: Boris Vian


Dernier journal
Dernier croissant
Matin banal
Des passants
Et c'est la fin du problème
Dernier soleil
Dernier atout
Dernier café
Dernier sou
Adieu, je m'en vais de vous

Dernier hôtel
Dernier amour
Dernier baiser
Dernier jour
Adieu, les choses que j'aime
Dernier remords
Dernier cafard
Dernier décor
Dernier soir
Je m'en vais sans au revoir

Dernière valse et pas de lendemain
Mon coeur n'a plus de peine
Dernière valse à l'odeur du jasmin
Et les quais de la Seine

Dernier bonsoir
Un peu à vous
Dernier espoir
Dernier tout
Dormez, la nuit est si calme
Dernier trottoit
Dernier mégot
Dernier regard
Dernier saut
Plus rien qu'un grand rond dans l'eau...

?!

Не е ли късно, за да моля Бога
Не е ли рано, да съм изморен
Не е ли вече, времето ми много е
Не е ли страшно,че съм раздвоен
Не е ли стига, това че те обичам
Не е ли доста, писъкът стаен
Не е ли видно,че не съм двуличен
Не е ли явно, че съм отегчен.
Не е ли просто, за да се обърка
Не е ли сложно, за да се реши
Не е ли ново, за да се изтърка
Не е ли чуждо, да се присвои
Не е ли бързо, за да се изчака
Не е ли бавно, за да се търпи
Не е ли сиво, бялото в мрака
Не е ли мъртво, за да се утеши
Не е ли грешно, за да се прощава
Не е ли смешно, да се натъжи
Не е ли нужно, да се отмъщава
Не е ли нежно, за да се нагруби
Не е ли тъпо, за да е с поука
Не е ли беше, за да бъде пак
Не е ли там, за да не бъде тука
Не е ли време, да настъпи мрак


Вселена

Ти си също, което е слънцето -
Или топлите те, или изгаря.
Във лъчите горещи се мятаме,
И очите ни - блясък затваря.

Ти си също което водата е -
Или вдига, или потапя те.
Във вълните й бурни се мятаме,
И очите ни - мокри са също

Ти си също, което е вятъра -
Или гали те, или отнася.
Във фурията бясна се мятаме,
И очите ни - парят от пясъка.

Ти си също, което Земята е -
Или те ражда, или разлага.
Във калта й горчива се мятаме,
И очите ни - пълни ги влага


Пиеса

Пиесата е тъжна, зрители
Актьорският състав е нов
А темата е - Относителност
Или...пропусната любов.

Ще видите познати фигури
От миналото все лица,
А deja-vu, е чувство лигаво
И... нервно пърхаме с крилца

Да почне скромният спектакъл!
Готови ли са всички? Да?
Мигът, за който всеки чакал е,
Да вкуси - живата вода.

Изгасват лампите и в мрака,
Останали съвсем сами
Не лазят мисли по главата
А просто чакаме...Нали...

- "Здравей, наричам се Желание
но галено ми викат Страст.
не винаги със твое знание,
но винаги във твоя власт"

- "Привет от мене - Колебание,
Но можеш да ми казваш Страх.
В ума заседнало терзание,
Което носи всеки грях"

- "А мен ме бъркате с Желание
но аз различен съм - Стремеж
дълбоко, вътрешно послание,
забравил, ще ме разбереш"

- "Това съм аз, позна - Омраза,
във теб ли съм, раста през ден.
Надежда във безсилието пазя,
А Слабостта ти, е храна за мен"

- "Дълбок поклон, това съм - Суетата
и моята близначка - Самота.
Различни сме в подхода и устата
но винаги еднакви в същността."

- "На мене всички сте добри познати
и често придружавам Красота,
повтаряте от мене, че се пати,
но аз не съм съгласна - Глупостта"

- "Създадохте да бъда Време
и аз съм символът му твърд.
Мигът съм, който ще ви вземе
родени, за да имa Смърт"

Светльо Витков

Утрото - почти изкукуригало,
като глас, от викане изтръпващ.
Стълбите са криви като минало.
А телата - болни за прегръщане.

Мразя се, защото те обичам.
Лъжа. За да мога да си вярвам.
Гола съм не само от събличане.
Правя ти... море и ставам Варна.

До морето свършват всички улици.
Плажът гол. Солен и безработен.
Спящите сънуват, че съм блудница.
Будните... че си бездомен.

Павлина Йосева




Искаш ли да станеш мисъл...
Искаш ли да станеш мисъл -
питах камъка.
Аз съм камък - каза камъкът
и потъна в себе си.
Искаш ли да станеш смисъл -
питах камъка.
Аз съм смисъл - каза камъкът
и потъна в себе си.
Искаш ли да станеш дума -
пита камъкът.
Аз съм дума - казах каменно
и потънах в него...

Брак
Индийска мелодия

Слънце Сурия блести,
Ти си аз и аз съм Ти!
Ти си песен, аз съм слово,
аз земя съм, ти небе,
и ще бъда аз отново
ти което вече бе.

Емануил Попдимитров

СБОГУВАНЕ

Между моята любов и мен ще се възправят
триста нощи, сякаш триста зида,
и морето между нас - като магия.



Само спомени ще има.
О, заслужили страданието вечери,
нощи, скътали надежда да те видя,
равнини на моя път, небесен свод,
който виждам и полека губя...
Окончателно, като изваяно от мрамор,
твоето отсъствие ще натъжава други вечери.




ПРОСТОТА


На Айдe Ланхе

Отваря се градинската вратичка
с покорството на страницата,
която с трайно почитание отгръщат често,
и погледите няма
защо навътре да се взират към предметите,
които вече са изцяло в паметта.
Познавам навиците и душите
и онова наречие от недомлъвки,
от цялата човешка общност изтъкавано.
Не ми е нужно да говоря,
ни привилегии да си измислям;
познават ме добре, които тук ме окръжават,
разбират моята печал и слабостта ми.
Това е да постигнеш най-върховното,
което може би ще ни дари Небето:
не почитания, ни тържествувания,
а просто да сме възприемани
като частица от една Реалност неоспорвана,
подобно камъните и дърветата.

Хорхе Луис Борхес