Ми не знам, за мен в ревността няма нищо полезно... Имала съм някакви подобни изблици, когато бях тийнейджърче, но...порастнах Аз съм на мнение, че никой не прави нищо против волята си /поне в огромната част от случаите/, т.е. щом е с теб, значи иска да е с теб. Ако в някакъв момент престане да иска, то той си тръгва. Просто е. От тази гледна точка няма смисъл от ревност. Няма как да контролираме другия. Нормално е да му правят впечатление разни субекти от другия пол, но аз съм на мнение, че далеч не сме безмозъчни животни и можем да подчиняваме такива моментни повърхностни пориви, ако обичаме човека до себе си. А ако не можем- толкова по-зле.
Колкото до това да ревнуваш някого от работата му, приятелите му и т.н.- за мен това е болно и граничи с обсебване! Това са неща, които са част от личността му и го определят като такава; няма как да искаме да се отказва от себе си!

То е ясно, че няма как да се откаже от тях, ама като човекът е на 1200 километра от теб, и знаеш, че излиза с приятелите си (не, че не е нормално) някак си ме хваща яд, ревност, че и аз не съм там. Иначе съм съгласна с ^PrincessA^ , мисля същите неща. Ама пак ревнувам... "Сърцето има доводи, които разумът не познава."

опитът ми показва, че не съм особено; а и като знам, че няма смисъл (да се престаравам), даже само обратен ефект дава (поне това, с което аз съм отвръщала по отношение на прояви на прекомерна ревност спрямо мен от страна на гаджето ми). Някъде бях чела, че ревността е страх от превъзходството на другия

Много помага да си дадеш сметка, че "територията" не е "твоя", а си е своя

мани ги мацките,ако "твоята" територия им обръща внимание тогава е кофти. ревността не помага.

Вариантите са или военно положение да наложиш или да му дадеш автономия сам да се управлява...

Именно това казвам- че не е "негово". Въпросът е другият дали ще се дава "да го пипат", след като е обвързан емоционално.

Ще ви отегча с още една от моите формули, но този път няма да обяснявам как съм стигнал до нея, за да я разгледате сами. Приятно разглеждане... без мен
Омраза + Самовлюбеност = Ревност към своето + Завист към чуждото

А не е ли по-скоро липсата на самочувствие причина за ревност....

Говорех за това когато един човек живее живота си чрез друг. Фактът, че живееш непълноценен живот не е само липса на самочувствие, а по-скоро липса на положителна самооценка, тоест- да се обичаш, но и да се мразиш и следователно да се стремиш към самоунищожение и към самосъхранение едновременно.

Ако Х е този друг човек, върху когото си изливаш самоунищожителната негативна енергия, то:
Омраза към Х + Самовлюбеност чрез Х= Страст за Притежаване на Х + Страст за Използване на Х + Жажда за Независимост от Х + Жажда за Контрол над Х + Самосъхранение чрез Х + Егоизъм чрез Х + Отговорност чрез Х + Гордост чрез Х = Страст към обвързването с Х + Страст към извличане на ползи от Х + Съмнение във връзката с Х + Принуждаване на Х да бъде предан/преданна и верен/вярна + привидна единност с Х + възползване от Х + оправдаване чрез Х + лицемерно приписване на успехи на Х
От тук какво следва: Ако успяваме усилваме самолюбието си, чрез гаджето, като използваме "любимия човек" за щит срещу автоимунната ни реакция да се мразим и съответно да се саморазрушаваме, когато "не струваме" и е дошло време да се променим за добро на всички. Ревността е очевидно частта: "Съмнение във връзката с Х + Принуждаване на Х да бъде предан/преданна и верен/вярна" и е еквивалент на чувството на свобода, но в случая е насочено така, че означава "свобода да правя с Х каквото си искам". Искам да подчертая, че това не са човешките чувства в изчистен вид, а в "повлиян" от взаимодействието на омраза със самолюбие. Ако имахме чувствата на омраза и никакви други чувства, то всичко под ударите на тази омраза следва да бъде разпердушинено за нула време и след това да започне изграждане на нещо ново, от едно "ново начало". Омразата не е за препоръчване, защото унищожава не само лошото, но и хубавото... Абе всичко опира до това да осъзнаваш какво чувстваш и да владееш емоциите си.

Колега, защо толкова сложно, обясняваш го на момичета, предимно влюбени момичета...

За мен ревността е необходима злина като метъла и семестриалната такса...

Позволи ми да те ревнувам = Позволи ми да те обичам,
това е уравнението. Вие сами си избирате как да обичате и ревнувате. Винаги ще има скандали, драми, егоизъм, сръдни и бой над млади жени. Въпроса е дали в тази ревност има обич или не. Ако има - тя е полезна. Както Димаж говореше за нейния по-горе. Или както е обяснено от ФФФ в някакви системи и аксиоми.

Над морала и над хората... все е обич, нищо че е грозно...

Ами изобщо не съм съгласна... и аз попринцип съм човек, който би защитил ревността, но само в определени граници и в определено време. Например в началото на връзката е позволено и даже приятно, но ако си 1 или 2 или 3 години с някого и той(тя) все още е безумно ревнив това означава, че или ти си неспособен да го накараш да се чувства сигурен или пък той самият изневерява и съди за теб по собствените си постъпки. Ревността, означава недоверие, несигурност и нужда от обич и ако ти за толкова време не си успял да накараш някого да се чувства сигурен и обичан, то тогава нещо не е както трябва.

Означава и личностен тип като че ли...Но, ако приемем това за факт, цялата дискусия се обезсмисля