Кой подяволите си позволи да коментира за хубави жени и хубави мъже. Тва е толкова
субективна преценка.

Не говорех само за твоите възгледи, а за това как се развива темата. Разхвърляха се много катерорични позиции все на самите крайности, ужикм даващи яснота върху какво човек може и какво не може да изпитва, макар да са градени на минимални наблюдения в областта.
Що се отнася до мнението ти за уважението- аз пък съм свидетел на успешни отношения без капка уважение- не говоря за любовни такива, а по принцип за отношения, както и ти- и ти говореше по принцип, което беше самото изхвърляне.
Уважението е особено чувство, което много променя характера си, когато се засилва или отслабва, защото уважението се бори с други чувства и ако не е достатъчно силно да се пребори, то бива проядено и се видоизменя. Когато говорим за уважението към всички хора, то не е нужно да казваш на Плазмодия, че без него не може, защото ако то е към всички хора, то говорим за една константна за всеки индивид величина. Когато уважаваш един човек, заради това, че е човек, това твое уважение не е много силно. Когато го уважаваш, след години любовна връзка с него или нея, тук говорим за много по-силно уважение, за каквото предполагам говореше Плазмодия. Ако искаш да му обориш тезите, не се хващай за най-силната му реплика, а за най-слабата.

Тук съм съгласен. Уважението е толкова основно, че няма накъде повече.

FFF, от твоето мнение заключвам, че според теб уважението има степени на сила. И след време то се засилва като чувство.
Не бих могла да се съглася с това. Или уважаваш някого, или не. След години интимна (пък и каквато и да е връзка) с някого, той просто се изкачва по-високо в списъка с приоритетите ти. Става по-ценен за теб, ти ставаш по-привързан към него. Но не го уважаваш повече.

Когато говоря за уважение, аз не твърдя, че то трябва да е насочено към всички хора. Определени личности преминават през живота си без да имат капка уважение към когото и да е в техния живот. Но все пак за повечето хора важи този принцип. Ние искаме да бъдем уважавани, както имаме същото отношение към хората около нас.

Защото, представи си една ситуация... в която аз имам конкретни отношения с даден индивид.
Но се подигравам с неговите неуспехи, вместо да реагирам коректно и дискретно. Това уважение ли е?
Или говоря зад гърба му, разпространявам лична информация за него... И това не е уважение.
Или давам обещание, за което после просто решавам, че ме мързи да изпълня... и не ме интересува толкова. Категорична липса на уважение.
Ти би ли могъл да общуваш с човек, който се отнася с теб по такъв начин? Защото аз не бих могла, мнозинството от хората също.

Уважението си е уважение. Това, колко много си способен да дадеш от себе си заради някой друг, е въпрос на приоритети.

Човекът май за обич и привързаност говореше. Иначе тва с уважението е малоумно да се разделя на части.

Добре... това за влиянието на другите чувства трябва да го обясня по-подробно, защото явно не се вниква в това, което казвам. Идеята ми беше, че ако си ядосан на някого, няма да проявяваш пълното уважение, което той заслужава и не можеш да го изпиташ както трябва. И не само гневът има последици. Ако съм говорел за видове уважение, то видовете са такива- уважение под влияние на гняв, уважение под влияние на умора, уважение по влияние на страх и т.н. Уважение, градено с години, има шанса да устоява на тези неща. Уважние, което изпитваме, защото знаем колко много го заслужава човекът до нас, защото безброй пъти ни е доказвал, че е така. Как в началото на връзката ще имаме устойчиво уважение? Само защото бил човек и заслужавал... ами като ни изнерви с някоя простотия или със стабилна доза неуважние към нас? Грешки стават много, а ако ще си говорим само за супер-възвишената част от хората- моля да уточнявате първо, че става дума за духовно извисени хора, способни да владеят всичките си чувства и никога да не мислят нетрезво.

Тука май не става дума за уважение, градено с времето, а за навик, който сме си изградили
към този човек. НАЙ-ВЕЧЕ за обич. Уважение има, щом развод няма. И тъй. Вижте бабите
и дядовците си, и ще разберете какво е обич градена с годините. Аз вече нямам такива...

Не ми се спори, но как може обичта да бъде наречена навик, а уважението- нещо, което или го има, или го няма и не подлежи на създаване и развитие? Значи аз ако получа нобелова награда няма да ме уважаваш повече? Ако открия извънземни? Ако отворя портали към други измерения? Каквото и да правя, няма да ме уважаваш повече, така ли?

Предполагам, че ще има някакви чувства ПО, но не бих казала, че ще е ПО голямо уважение.
Уважението или го има или го няма. Аз така го разбирам. Но това си се определя изцяло
от субективните морални ценности на човека. Така че наистина няма смисъл да се спори.

Напротив логиката не отпада, ти просто продължи изречението, което ме домързя да допиша.
Явно е нужно да уточня, че визирах уважението като компонент на интимните отношения. Под уважение аз разбирам приемане и придаване на стойност на това, което човек е правил, прави и ще прави. Да уважаваш някого само защото е човек е жалко, а и новороденото е парче месо докато само не се изгради като човек върху базата, която му дават близките и средата му.
Съгласен съм с мнението на проСАЩ, че уважението е стимулиране на другия да се развива, с тази разлика, че смятам, че мъжете го правят от уважение, а жените от обич на чисто инстинктивно ниво (да се чете майчин инстинкт или користни подбуди ). И да според мен истинското стойностно уважение се появява, когато страстта угасне.

Държа да отбележа, че идеята ми за писане във форума се свързва главно с изказване на лично мнение и всякакви генерални обобщения и гръмки етикети звучат смешно.

Абе, аз доколкото помня съм жена, но това не ми е попречило да изпитвам уважение спрямо мъжете около мен. Важи за тези, които са ми били приятели, нещо повече или даже тези, с които съм прекратявала близки и интимни отношения.
Колкото до уважението, съгласна съм с FFF. Когато не познаваш някого твърде добре, няма да се държиш с него като с парцал, докато не се докаже. Проявяваш най-базисната форма на уважение - зачитанието му като личност ако щете. И това важи както за абсолютно формални познати, така и за .. примерно любовници за една вечер (ако приемем, че си доставят взаимно удоволствие, вместо някой мазен чичко да гепи натоканата мацка в Син сити и после тя - кеф, не кеф - да си получи и заплащането). Когато става въпрос за сериозни и дълбоки отношения, измеренията на уважението се променят, защото са тясно свързани с ДОВЕРИЕТО. Когато един човек се докаже пред теб, знаеш, че можеш да разчиташ на него и да... как го каза Плазмодий? Да придаваш стойност на това, което човек прави. Само дето според мен не е необходим един живот време, за да го постигнеш.

Аз само по такива си падам.
Да, склонна съм да излизам с такъв мъж. Като се замисля, това описва добре стереотипа мъже, по които си падам, а именно - не особено социални. Просто така се получава, че те ми изглеждат по-достойни за доверие от онези с бурните социални връзки и множество пиянски нощи, примерно (за мен доверието не е основа, а нещо което се печели и затвърждава само с времето). Хем така няма да го мисля с коя е излязъл и какво правят (не че не вярвам на гаджето си, а по-скоро не вярвам на другите жени).
Но не съм склонна да живея с такъв мъж. Всъщност с никой мъж не съм склонна да живея на този етап от живота си, въпреки че не един или двама са ми го предлагали. Това е твърде сериозна стъпка.

Никога не съм разбирала как може някой да каже нещо подобно. Как така вярваш на него, но не вярваш на другите жени? Той няма да иска, ще се дърпа, ще иска да си ходи, ама те ще го вържат и изнасилят? Другите жени не могат да накарат насила някого, който не иска, да кръшка...

Могат,всеки си има цена

Което означава, че в един момент и той е заискал..