Добре. Айде да се пробвам аз.
Виждате се някъде - примерно заведение в по-голяма компания. За пръв път, имам предвид. Ставате си интересни. Евентуално си разменяте координати и след някой и друг ден се чувате с уговорката да се видите само двамата. Към този момент не се познавате добре (да не кажа и че не се познавате почти), но и двамата сте сингъл (в идеалния случай) и наличните симпатии (които не е нужно да са заявени открито, разбира се) са от такова естество, че очевидно нямате намерение да ставате "приятелчета".
Та ей това виждане разбирам аз под " първа среща", не знам за другите. И нататък - каквото стане.

Намерението за секс, ако е достатъчно силно, ще те накара да искаш да се видите с тоя човек само двамата някъде. Но това виждане, както правилно отбелязвате, би могло да протече по два начина - 1. ела у нас и носи презервативи; 2. хайде навън и носи рози. При директна покана за секс на първа среща, на 99% съм сигурна, че тия отношения няма да прогресират повече от ниво секс. Поне не в романтична насока; в приятелска - може би, макар че пак не е особено добра идея. Нормалните срещи са това, което дава предпоставка за развитието на връзка. Поне аз така го виждам.

ОК, да речем, че това е първа среща. Какво тогава е просто "среща" и може ли да има такава, ако няма първа, която изглежда по гореописания начин?

Кой е казал, че трябва да има?

Нямах предвид, че трябва да струват 10+ кинта, а напротив. Харченето на луди пари за някакви цветя, които умират почти веднага е безсмислица. Като цяло не обичам да харчат луди пари за мене по какъвто и да е повод.

Само дето аз всичко това на първа среща едва ли ще го видя А цветята за мен са заявяване на уважение, разкриване на по-специално отношение и прочие, което на първо четене няма как да се случи. Това, че цветята вече се възприемат като стереотипен израз на хоризонтални намерения е съвсем друг въпрос...
А за еманципацията се пошегувах нали

:/ Тая тема каква я мислех, тя каква стана. Аз повече теми няма да пускам и без това всичко се обръща на мъже vs. жени. А истината е, че вместо срещу, много по-хубаво се получава, ако има "и" или "с"...

Whatever.

Айде пак, кой не е чел внимателно? Никой, никъде и по никое време в тази тема не е написал, че сексът е единствената самоцел на срещата, както го изкарахте вие. Беше попитано - какво отличава срещата с човек, с когото просто искаш да се забавляваш и да сте приятели от т.нар. "среща" и ви беше отговорено - намерението за секс. Това е разлика, драги мои, само и единствено разлика. Не мога да си представя какъв точно мисловен процес е протекъл в умовете ви, за да го изкарате като самоцел.


Йеп, за уважение говорим, както и за желанието да зарадваш човека срещу себе си. Това е първончалният подтик. На една жена не й пука дали е космясала или не, но прекрасно знае, че мъжът, с когото се е озовала в леглото, надали е особен фен на космати крака и подмишници. По същия начин ме съмнява, че на много от мъжете им идва отвътре да подаряват цветя. Да, на някакъв етап това започва да ни харесва - жените се грижат за себе си, защото им е кеф да изглеждат добре (макар че първоначалният критерий за добър външен вид е формиран под външни влияния), на мъжете не знам дали някога започва да им харесва да подаряват цветя; аз досега съм го наблюдавала само в един или два случая.

А дали ще го видиш на първа среща зависи от много неща. Така или иначе ние не си говорим само за първата среща, а за срещите като цяло - които въобще не е задължително да са само една на брой.

Темата се превърна в "знаете ли какво е среща".
Мъж харесва жена (или обратното).Подозира за симпатии в отсрещната страна (след определени разговори или намеци).Казва "искаш ли да се видим/да пием кафе/да отидем на кино" и прочие.Това е среща.

Wrong.

Ми то един мъж като иде на 2-3 погребения и все носи цветя и почва да ги асоциира с гадни емоции...

Как после да ги свържеш с нещо приятно?

Аз за цветя отказвам да говоря днес. Утре - може би.

моите 4 стинки по темата

Аз пък хич не обичам да ми подаряват цветя . Винаги ми е изглеждало като: "Бе чувал съм, че пичовете правят така. Получи ли ми се? Получи ли ми се? а? А? А?" и физиономия на кученце, което очаква да го почешат зад ушичките, защото е умничко и послушничко.
Което пък убива и емоция, и всичко. За сметка на това, 3 умрели фрезии си ги държах сигурно цял месец във вазата, щото просто бяха толкова далеч от клишето във всеки един смисъл, че...

*Само едно отклонение. Имаше един Сашо, по когото ужасно си падах, когато бях подготве. Той беше 10 клас, значи е бил 3 години по-голям от мене. После завърши, разбрах какво са го приели да следва и му загубих дирите. И миналата година - май пролетта беше - го видях на спирката на Ректората, очевидно чакаше някого и носеше разкошна роза. Е, рекох си, тая роза можеше и да е за мене. Подминавайки го, му се усмихнах - не даде вид да ме е познал. То вярно, че и аз бая съм се попроменила, повече от 10 години са минали, ама...
Та така. Оттогава всеки път, когато обяснявам, че не обичам цветя, се сещам за тая случка и как би ми се искало тая роза да беше за мене, когато бях в 8-ми клас.

Ели, твоите разсъждения само доказват тезата ми, че не толкова важно какво, а как : )

Като почнат с тия червени рози... аман Мразя червени рози, приемам ги като олицетворение на всичко изкуствено в една връзка Но колко мъже се сещат да питат жената какви цветя харесва, преди да тръгнат да й подаряват? Просто всички мъже подхождат с презюмпцията, че жените се кефят на всякакви цветя. Това е все едно да кажа, че той е мъж и като такъв трябва да се кефи на всякаква храна, после вместо мусака да му сипя една купа таратор и да му кажа да е благодарен, че изобщо съм му сготвила