Когато НАИСТИНА осъзнаеш, че е свършило, заболява много, но за малко и после не боли. Боли докато вярваш, че ще си с нея. Сега още се надяваш, още вероятно си представяш, че ще бъдете заедно. А истината е, че си един голям късметлия, защото това можеше да ти се случи след две годишна връзка примерно. Радвай се, че рано си разбрал що за човек е. Тя не заслужава да страдаш по нея. Ти не си я обичал, обичал си представата, която си имал за нея, която тя е създавала за себе си. На практика си обичал човек, който не съществува. Тя не ти е нужна. Нужна ти е тази, която си си измислил с нейна помощ, тя е, която ти липсва, а не истинското момиче. Примири се, че още не си срещнал тази, от която наистина имаш нужда. Истината е, че в момента в който осъзнаеш, че всичко е свършило и че това е минала история, вероятно друга девойка ще ти направи впечатление, може пък с нея да се получат нещата

Подписвам се под думите на Неделинка.

Неделинка, не съм Неделник

ааа бре то добре тая работа , ама.............................. какво да ви кажа на момента боли много ,пък и понякога човек искрено се надява да може да върне това , което е имал .... може би защото се е чувствал прекрасно , а може би просто защото това е било най-хубавото нещо ,което е имал в мизерното си съществуване ... , но това са мой заблудени и глупави мисли ,които не би трябвало да тормозят мозъчетата ви ... пък и аз си страдам и мисля че дълго време няма да мога да се отдада на друга , нито пък да погледна друго ,нито въобще да разбера как нещо толкоз прекрасно , може да свърши толкова безславно

Ех, рано или късно всеки минава през подобно нещо, Смешко...
Стискаш зъби, убиваш част от себе си и продължаваш напред.
Ако искаш, можеш да ми пратиш ЛС да ти разкажа една подобна история

Като спреш да се надяваш, ще мине по-бързо. А прекрасното... и хубавите неща понякога свършват... явно не е било толкова хубаво, щом е свършило така, може би ти е било хубаво да вярваш в илюзия.
Моят съвет, въпреки, че не го искаш е, или, ако можеш, да се бориш за нея, или да приемеш, че е свършило. И аз имам много моногамно мислене, докато не съм убедена, че всичко е наистина окончателно и безвъзвратно свършило, не мога да погледна друг... Точно затова те съветвам, ако са приключили нещата, опитай се да го преглътнеш, току виж голямата ти любов мине край теб и не я забележиш...
Като се самосъжаляваш, губиш единствено ти. И не печелиш абсолютно нищо. И е много безмислено, безпредметно. В момента се самоизтезаваш. Съгласи се, че няма полза от това. Когато осъзнаеш, че няма да се получи, ако трябва ще си поревеш (поне аз така правя) и ще ти мине и ще започнеш на чисто, от начало. Сам и малко тъжен, но на чисто, готов да обича отново Освен това, ти си обичал! Знаеш ли колко е велико това? Много хора цял живот не могат да го постигнат. А ти си го имал. Не е завършило щастливо, но е важен принципът. Дори и сам, ти имаш много повече от тях. Щом си обичал веднъж, ще обичаш пак. Ти си богат.Можеш да обичаш и ще обичаш! Щастливо!:D Обещавам!
Хайде сега, поплачи си, ако трябва, и после се усмихни на кака

тоя период с реването мина .. пък и все пак съм мъж .. а и за любов не мога да говоря ... то беше доста кратко .. просто мисля че прецаках нещо наистина много хубаво

Всички прецакваме ужасно много неща всеки ден. Няма начин. Никой не е безгрешен. Аз ако знаеш какви неща съм правила... Започни от начало и всичко ще бъде наред!
А, за реването, извинявай, знам, че си мъж, просто създаваш впечатление на наистина ужааасно нещастен човек и понеже на мен ми минава като си порева, реших да споделя опит. Извинявай
А за усмивките, мерсиии! Като започнеш много да се усмихваш, ще усетиш колко по-хубаво е така и как целият свят е по-хубав!

ай ясно ми е .. а за реването имах предвид че .. вече си поревах .. .ама нещо не става работата и сега го карам по-спокойно ... а за нещастието .. еми то си ми личи де .. проблема е че не мога и не мога да разбера защо продължавам да страдам за нещо , което вече е отминало безвъзвратно

защото не вярваш, че е минало. Опитай се да го осъзнаеш

Опитвам , опитвам да видим кво ще стане

тук не съм съвсем съгласна дори и да знам че вече е минало безвъзвратно,пак си страдам, макар и вече в по-друг аспект просто няма как да убиеш или заличиш спомените или миналото, така че то си ти тежи малко или много и в настоящето и само времето може да притъпи нещата до един поносим предел и да продължиш спокойно напред Иначе Крематори добре го каза, че убиваш част от себе си и продължаваш напред, така или иначе няма друг избор.........

Като го намерите можете да кажете само простичкото:
"Здрасти Берс!"