Толкова за потенциалът - тук вече го няма... Той изчезва с бялото на листа, или екрана... Изчезва с поглеждането на картите... Изчезва с отварянето на кутията... Изчезва с разбирането на душата. Но, докато неумолимо се изплъзва, той може да бъде усетен, може да бъде вдъхнат, може да бъде опитан, може да бъде чут, може да бъде видян..., може да и бъде направен онова, което правим с онова, шесто усещане, което Екзюпери приписва на своя Малък Принц, но си няма точно име... А, след като може, въпросът е само някой да поиска...

Палпитация

Години прелитат,
но времето спи...
Души се разплитат -
от „Ние“ - на „Ти“...

Чакам те още - изтръпнал немощно
(скрит във студена безлунна тъма) -
през дългите, безкрайно тихи нощи,
да сетиш аромат от далечна тъга...

Спри на посоки от мене да бягаш -
във тебе безмълвно нетърсен останах!
Обич със примка болезнено стягаш,
а тебе отдавна да стягам престанах...

Години се точат,
Животът лети...
Душата ми сочи:
от „аз“, нежно в „Ти“.