Няма да ми пука, честно казано. Защо ли...
1. Ако връзката на момчето е сериозна и перфектна, то се очаква той да ме отреже още от самото начало и да ми покаже къде ми е мястото. А щом не го прави, значи нещо им куца в отношенията. Аз какво съм виновна, че другите жени не знаят как да поддържат интереса на мъжа си и губят интереса му? Техен проблем, да се спасяват. И най-красивата жена на света вече е омръзнала на някого.
2. Не можеш просто да "откраднеш" някого - човекът отсреща също си има воля, характер, мнение, чувства. Решението го е взел той. А ако не е мислил, пък само е действал, то пак сам си е виновен.
3. Щом не е намерил у приятелката си онова, което търси, а аз съм свободна и съм склонна да му го дам - то защо не. В края на краищата, вината не е у мен, защото ако не съм аз, то най-вероятно ще му го даде друга. Винаги намираш, когато търсиш...
Колкото до това, което каза Xin... Има много момчета, които са хойкали доста навремето, но след като си "намерят майстора" се кротват. За известно време поне. Иначе в случая само за забивка си говорим. Няма как да става дума за сериозни чувства и любов, когато хората не се познават достатъчно добре (любов от пръв поглед? да, да...). А дали ще се получи нещо повече или не - времето ще покаже. Но няма как да разбереш дали ще стане, ако не дадеш шанс на нещата.
Иначе личният ми опит говори, че изневеряващите мъже в по-голямата си част действително изневеряват системно и с такъв е най-добре сериозно да не се хващаш. Изключения има, но малко. Не че мъжете не са в състояние да разделят любовта от секса (да, това е чудесна способност, която те добре я умеят), но предпочитам да не ми се смеят хората на големия чифт рога, лепнати от някой несериозник. Прецакващо е да си гадже на такъв и да го обичаш сериозно. Да си "другата жена" обаче, си има сериозни предимства, които мисля, че няма нужда да изреждам
Разбира се, и дума не може да става за нещо, ако това е гаджето на приятелка.
Стига някой да не раздуха историята на всичките си познати, всичко е наред.
.
