Ооо, вариантите са 4

Егати първата лИбоФ, ще кажете вие, ама и четирите си бяха първи и много истински.
- най-първата първа беше около 4-годишната ми възраст

Бях ужасно влюбена в един студент, който живееше на квартира в апартамента на прабаба ми, но беше сгоден за една Виктория. Та й бях писала анонимно писмо с текст: "Вики, внимавай, Ани е мой" (Анимир се казваше момчето). Уви, не сполучих - те се ожениха, но както и предположих, бракът им не продължи дълго. Миналата година идва у нас - развели са се отдавна, пооплешивял е, но споменът е много сладък.

И му викам: "Ех, Ани, ако беше по-млад..." Много се смяхме.
- следващата "първа" - вече доста по-осъзната, беше един актьор - Велизар се казваше, споменавала съм го. 6ти и 7ми клас бях ужаааасно влюбена в него, познавах майка му и баща му, баба и дядо са им кумували, запознах се и с него. Както се сещате, току що се беше оженил и пак, както се досещате, се разведоха преди 2 години. Миналата година на 14ти юни го намериха мъртъв - починал в съня си, 2 седмици преди да навърши 39 години. Детенцето му сега е във втори клас. А 20 дни преди да почине се срещнахме и се майтапехме, че трябва да си направи и второ, ама бил в търсене на подходящата жена.
- 9-ти клас вече се влюбих в мой връстник - нищо не се случи, лапешка работа, знаехме си, че се обичаме и ни беше хубаво да си го имаме като споделена тайна, без да правим каквото и да е. Винаги ще го обичам по някакъв начин, предполагам.
- и четвъртата ми първа любов беше първото ми "гадже" - съвсем прозаична история. Другите 3 бяха къде-къде по-... истински?
Вижте колко съм обстоятелствена... И едва след тях дойде първата и единствена истинска любов - връзка, в която наистина познавах човека, знаех за недостатъците му и го обожавах.