Хм...Бе,Марти, от къде ги копаеш такива?
Страстта все някога изчезва...За мен в известен смисъл страстта е интересът, предизвикателството на другия към теб. Но те пък не са ми основание за любов, защото когато се опознаем за едни 4-5-6 месеца заедно, въпросната страст/тръпка вече не е толкова силна. Но тогава пък вече я има близостта, доверието, изграденото досега заедно ...Не мога да си позволя да напусна някого, само заради това,че няма вече страст, когато правим секс...Обикновено като мине страстта, съм твърде привързана, за да мога да си тръгна.И обичам, без страст, а с едно пълно доверие и отдаване.Но това е за жените, по-конкретно за мен. Мъжете май мислят по-различен начин. ..Знам ли?
Иначе страстта е унищожителна,когато е само страст.Ако има и любов, се случва по-горното...Според мен.
), си останахме много добри приятели. Нямаше драми с разбити сърца, ревове и прочие елементи на края на една връзка. Сега като се виждаме с него, пак му се иска ( то и на мене понякога 
), но успявам да се сдържа