Аз тая вечер нещо съм се разкиснала (дали поради късното или песни от рода на "Nothing Gonna Change My Love For You", или пък на хормоните от бременността - да, от 3-4 месеца=откакто бебо се зачена не ми се беше случвала) и си седя и се питам как пЪ ше го узнаеш има ли, няма ли, ми то може да ти се струва примерно, а после да изчезна, за да се появи пак това чувство (към един и същ субект де)... синусоида няк'ва. Айде ако ви хрумва нещо, споделете!

Ти нали обичаше двама, поне знаеш ли от кого е бебо?

хехее, мноу ясно;-) с бащата сме заедно, даже ще се женим; ама дай(те) по същество ся, не ме заплесвай със стари ра'оти; да говорим теоретично:-)))

Има "вечна" любов - или поне такава, която може да се ограничи с рамките на човешкия живот. Щом го видях при баба ми и дядо ми, значи има.

Теоретично има вечна лобюв, само изчакай да се роди бебо.

аха. и мен ми се ще така. сега спокойно ше си легна:)

пожелавам си да няма...
че ми писна..

Като се роди бебо и вече "вечната любов" няма да е на дневен ред.

Да, ще е вечното реване

Има. Бирата.

Има.Може да не е страстна след първите няколко години,но тогава се основава на други неща.

Бе любовта към бирата си е все тъй страстна и след първите няколко години.

Само да не се стига до оная тема за обсебването в любовта

Обсебването от бирата му се вика алкохолизъм

Не, няма.
Може да има вечна обич, привързаност, приятелство, бла-бла, на което се градят дългогодишните семейни отношения на бабите и дядовците ви.
"Любовта трае три години ", е казал Бегбеде, и е съвсем прав.

Леко раждане.

По-отношение на предмети, питиета, манджи и прочие, обаче, съм склонна да вярвам във вечната любов.
Към спаначената пица в Кривото или в Мама мия, примерно.