Чакайте да ви разправям "какво не" - случката става на рождения ден на братовчедка ми. Приятелят й, с когото към онзи момент бяха заедно от 4 години, я взема с колата, щели да излизат някъде. Вече в колата й връчва букет и подаръка, който бил в малка торбичка като от бижутериен магазин. Девойката обаче се забляла нещо по букета - бил по-шантав - и докато още го разглеждала, попитала на шега какво има в пликчето, а физиономията на приятеля й изведнъж се променила. Рекъл й: "Ми виж сама." Тя усетила, че нещо не е наред и го питала дали изобщо знае какво има вътре и... се оказало, че "мама" (т.е. неговата майка) е избирала подаръка и той дори не знае какъв е. И не само това, ами и картичката била надписана от нея. Нямал бил време... да де, ама за 4 години заедно накрая научаваш кога любимата има рожден ден и правиш така, че да намериш 2 часа, които да отделиш за търсене на подарък.  То аз много се смях на тая история, ама на братовчедката хич не й беше смешно.
...
При мен пък изборът на подаръци много зависи от човека, за когото са предназначени. "Пипнатите с ръка" много ги уважавам, също и дребните джунджурийки, които могат да изглеждат напълно лишени от смисъл или приложение, обаче като ги видиш и се сещаш за другия и... как да не му ги вземеш! Ей така, съвсем без повод. Пък после той като си ги вижда и се смее на абсурдността им, се сеща за теб и затваряте кръга. Много ги обичам тях.
Просто важното е подаръкът да е избран/направен с мисъл за съответния човек, за да бъде наистина специален.
А това с писмата под вратата е много чаровно, тези/подобни изненади са сред любимите ми. 
...
Мен като ме навести музата, съм доволно изобретателна по отношение на подаръците - макар че пак си зависи от човека и доколко ме вдъхновява той. Затова и много се ядосвам, че един от най-близките ми хора винаги ме хвърля в мрачно отчаяние, когато тръгна да му търся подарък - драмата е ужасна (да не говорим, че има имен ден в края на декември и рожден ден - в края на януари и дори сега настръхвам при мисълта, че още не съм решила какво да му подаря).
|
Естествено, ако не е твърде лична информация. 
Не издавам какво е, че я Силвето, я Поли ще се изпусне, пък и той влиза отвреме-навреме. Ще ви споделя после 