Айде да видим как вървят настроенията по този интересен въпрос. Така де - всеки с желанията си.

Колкото до мен - 2 (+).

Интересно ми е да видя и как стоят нещата по полове. Затова мъж и жена, поставени в скобки обозначават ПОЛА НА ГЛАСУВАЩИЯ, а не пола на желаното дете. Да не стават грешки.

Мерси.

Едничко, макар че ако не излезе момиче, сигурно ще пробвам, докато стане (ако дал Господ).
Но се опасявам, че трудно ще си разпределя грижите ако са повече или поне докато са малки...

Сега ще ми се нахвърлите, ама защо няма опция "Не искам деца"?
Има хора, които правят съзнателен избор да нямат деца, все пак.

Правилно.

Щото, Милши, темата не е "Искате или не искате?"

Те нещата са навъзрани, Иринченценце

3 от мен. Стига да имам капацитета да се грижа пълноценно за тях де.

Поне 3, без значение от пола им. Аз съм сам и от личен опит мога да твърдя, че така не си е работа

Точно туй се канех и аз да напиша. о.О
Така де.

Добре де, какво им е лошото на момчетата?

То и аз предпочитам дъщери, но си мислех, че при жените е обратното.

Искам пълнокръвно семейство, разбирайте един мъж, една жена, неопределен брой деца. Неопределен, защото още не ми е дошло времето да разсъждавам по тези въпроси, а и от друга страна какво значение има, колкото и да са ще са мои и ще се грижа за тях

Ах, нищо, просто имам неосъществени мечти, които искам да прожектирам върху горкото същественце още от малко

Оптималната ми бройка е 3, затова и така съм гласувала. Макар че в зависимост от обстоятелствата може и да е само едно. Но аз дете съм казала, че искам да родя, независимо със или без мъж до мен.

Ами предвид факта, че съм само' дете и нашите са ме "правили" цели 5 години, съм на принципа "колкото Бог даде - няма да ги върна". Което изключва опцията за аборт (но включва контрацепцията, разбира се).

А колко искам - 2(+), като плюсът се отнася за вариант, в който и половинката ще иска голямо семейство и ще имаме финансовата възможност да им осигурим приличен живот. Всъщност, като се замисля, познавам семейство с 3 деца (в което средното е най-добрата ми приятелка), което си ги отгледа със съвсем нормални (средни) доходи (майката е учителка по информатика в СОУ, а бащата работеше едно време в БТК като някакъв по компютрите, не съм запозната) - е, децата пораснаха, изучиха се и станаха хора. Така че за тая работа явно не се искат чаааак толкова много пари. И още един пример - мой близък познат от СтЗ, свещеник, наскоро му се роди четвърто дете. Ама там май действаха "до мъжко", защото първите 3 бяха момичета. Та, както казах, той е свещеник, жена му е продавачка.

И винаги съм си се представяла като мъжка майка, не знам защо. Че и имената, за които съм си мислила, са предимно за момчета (имам си един "списък" в главата с 6-7 имена за момчета и едва 2-3 за момичета ).

Сега видях какво е написала Силвето - и аз съм готова един ден да родя дете, дори ако нямам мъж до себе си. Схемата даже е измислена отдавна (къде на шега, къде сериозно), времето ще покаже дали ще се наложи да прибягвам до нея някога.

Две Аз съм само дете, но винаги ми е било малко самотно от това. Иначе днес одобрявам избора на нашите, понеже не знам как щяха да ни издържат две С три и нагоре става лудница вкъщи, така че предпочитам да си го спестя.