Случвало ви се е, особено в началото, да възприемате някого само като обект на сексуално желание и малко да ви пука точно как се държи, какво говори и всичко това, което прави от един човек човек и личност, а не сексуален обект?
На мен, да, неведнъж.

Мдаааа... Това си е направо естествена реакция. Все пак не е неразумно първо да проверите дали изобщо си пасвате в леглото преди да се втурвате в някакви чувства, които могат да са доста саморазрушителни. Ако първо започне да ти пука за някого, винаги поемаш риска да не го познаваш в сексуално отношение и впоследствие да откриеш неща, които не ти харесват. И айде после се измъквай от кашите.

мн правилен подход даже .. ама от тр и акъла да ти дойде на време

Дотук доста розова и оптимистична картинка. А как гледа женската част на възможността след брак с любимия образ да се включи в полигамна семейна структура, каквато е нормална за някои немного далечни държави...

Това не е въпрос на женска/мъжка част, а на това какъв е човек и по какъв начин възприема връзките си. За някои полигамията не е проблем, за други моногамията е естествено състояние на нещата. Ако питаш за моето мнение - не, аз не деля, нито позволявам мен да ме делят. Точка.

Но повечето мъже би изглеждала доста крайна твоята позиция. Но аз нямах предвид фактическа полигамия, а отдавна възприета от обществото и от закона полигамия...
И ако отначало е имало ясни намерения за моногамност, а след това мъжът си промени мнението и се възползва от това, което обществото му разрешава...

Да, моята позиция е крайна, но тя си е за мен си. На всички винаги казвам, че не им забранявам да ходят по други жени, просто ако го правят, няма да виждат мен. Ако на някого сексуалната му свобода му е толкова важна, значи приоритетите ни коренно се различават и нямаме място един до друг. Накратко, не е загуба.

Оттам нататък всеки има свободата да прави каквото иска. Стига да са щастливи хората...

Съгласна съм, че не е въпрос само на полово деление или етническа принадлежност. Аз нямам кой знае какъв опит с чужденци, де. Но макар да съм моногамна, когато става дума за сериозни отношения, се оказва, че обикновено съм доста по-толерантна към (потенциална) полигамия и на двамата партньори в сравнение с мъжете, с които излизам.

Проблемът на свободните мъже в този контекст е, че в тази перспектива не виждат възможностите, а само заплахата.

Абе зависи от много неща. Щото може някоя мома (в мъжкия случай) да те възбужда зверски, ама да е също толкова зверски тъпа. В такава ситуация, предполагам, че не бих могъл да си сложа пердето и да виждам единствено секс във въпросната мома. Щото ако си отвори устата и изръси някоя зверска глупост, докато се тресем в потен животински секс, просто първо ще ми падне, после няма да мога да се погледна в огледалото.


Е, ако не е тъпа, а мъжът е свободен и търси само секс - няма какво да обсъждаме.

Съвсем вярно. Ама кат' човек не знае какво търси... Налети в секса и после бързо се зарязвате, 'щото не можеш да го/я търпиш или поне не си се представяш с такъв човек за връзка. И така колко пъти?

По-лесно е да се откажеш от хубав секс, отколкото от хубав човек. Второто се намира къде-къде по-трудно.

Не бих казала - обвинявали са ме, че съм недостатъчно ревнива. Което в случая си беше донякъде адекватно може би ... Ама като ти налети някоя мома, не е ли трудно да си затвориш очите за възможностите?...

Всъщност не. Никога. Колкото и да е привлекателна някоя, ако не ми отговаря на критериите за интелект, поведение и т.н., нямам никакво желание, камо ли сексуално. Никога не съм търсил тази, с която искам да си легна, а тази, до която искам да се събудя. Затова и идеята за "сексуален обект" ми е малко чужда.




Представям си някоя изцепка: "Мали, по-леко мъ давай, че как съм са намуала с боб..."

Евала, Боби