Е, какво, та какво. На първо място се впечатлявам много от очите/изразителния поглед, красивите ръце и здравото ръкостискане и като цяло от излъчването. То или те привлича, или не. Поставям лицето като цяло толкова назад, понеже по принцип съм слаба физиономистка.
Що се отнася до тялото... противно на впечатлението, което се породи у много от вас напоследък, не се впечатлявам толкова от голеееееми мускули и фаянс като за 2 бани (не че по принцип са лоши, ама като прекалят, изглеждат неестествено). Важното е само да не е по-дребен от мене: сещате се за тоя тип мъже, дето може да са жилави, здрави, не съвсем ниски, ама пак изглеждат дребни и гърчави. Е, това е единственият физически "недостатък" (поне в моите очи), който би ме "притеснил". По принцип харесвам по-едри, здрави мъже - такива, дето си тежат на мястото и на които конструкцията им си е такава по рождение.
...
И сега към по-важното: привличат ме мъже с принципи; грамотни мъже, с които може да си говориш за много неща, без разговорът да е изпъстрен с "Ъъъъъъ, то тако'ата, р'ъиш ли...". И категорично може да ме спечели мъж, който е способен да ми докаже, че наистина държи на мен и му пука за мен (колкото и егоистично да звучи) и чиито принципи не са въздух под налягане и красиви слова.
Ако и не кръшка, ще е чудесно.
Хм. Това стана малко като обява за запознанство, ама нейсе.
Ако трябва да ги сведа до абсолютния минимум, "идеалният мъж" ще ме обича, ще го е грижа за мен, ще е грамотен и няма да е по-дребен от мене.
Толкова ужасно просто и, същевременно, просто ужасно трудно да намеря такъв в риъла.
Досега хората, които са имали честта да ги харесам ( 
Мисля, че основно качество (в доста широк смисъл) е способността да се отличава на пръв поглед/разговор. Дори това да значи за повечето хора да е странен тип, мен би ме привлякло. Ценя индивидуалността ужасно много, също и странностите. Абе общо взето един мъж трябва да е доста уникален, за да ме привлече. 
