Има някои хора, падат си по животински неща. Да речем, че изпражненията са изключение, макар и всяко изключение да си има своите правила...
Кефи ли ви вас да ръмжите на половинките си или те да ви ръмжат? А да ви лаят, мяукат, съскат, цвилят, грухтят или писукат като малки пиленца преди майката пилка да им пусне храница в малките човченца?
Когато искате да влезете в стаята, винаги ли просто влизате, или понякога заставате пред вратата и започвате да мяукате/скимтите?
А примерно слагате ли си плакати на животни над леглото, на което...
А има ли нещо лошо, ако аз правя всичко от горепосоченото?
Впрочем защо, мислите, съществува тази тема?

Хвърляш ме в колебание. Не по темата, а за самата нея и бъдните й дни в тоя форум.
Ама дай да видим какво имат да споделят хората. Че аз след "Котаракът в чизми" снощи съм много животински настроена (00:20).

Животните са яки, напомнят ни, че и ние сме такива по природа и изначално. Но точно в този контекст.... Не, май не съм имал такива преживявания.

Тц, аз обичам да си говорим за херменевтика на смисъла в постмодернистичните жанрови форми, докато се чукаме.

Може ли вече някой грамотен мод да оправи заглавието. Като го погледна това "Отркитие", направо блокирам.

Ти си извратена

Човеееееек, тая дума (херменевтика) я знам от Бегбеде

заключете темата, тука си говорят за литература..

Да, отвратително е, вместо да си говорят за животински секс...

съчетанието не е невъзможно (за справка гийом аполинер и дьо сад - бел. авт. )

Бегбеде не беше ли тоя дето го четяха самотните стари моми?
Имам некви спомени от енциклопедия на литературата...

Ами съвсем като темата.
Но мерси за комплимента


Фак, какво някои от най-хубавите сексуални актове (и най животински) всъщност са дело на превъзбудено писателско въображение.

В тоя ред на мисли