Усещам как скоро този раздел трябва да се преименува, но ето ви още една екзистенциална тема:

Какво е човек?

Какво ни определя като хора? Тялото, душата, мисленето, обществото - сами или в комбинация? И води ли отсъствието на някоя от тези характеристики до изгубване на човешкото?

Е те' тука станА страшно...

Устойчивостта на алкохол Сори, ама съм в режим на изпростяване

Чудото стана - убихте любовния раздел с разни философски шитни, дето си ги вадите от... тъй де, откъде идват шитните?

Само като ше триете раздела, поне запазете "Красиви жени"!

Човекът е биологичната съвкупност на гените си.
Останалото са просто мнения и виждания относно това какъв още трябва да бъде човекът, освен въпроната биологична съвкупност. Както каза и Ели, е те тука ще стане страшно...

Значи и гаргите са хора, защото и те са биологичната съвкупност на гените си. Апелирам към конкретика.

И ако всички хора на земята изведнъж претърпят генетични промени, това означава ли, че вече не са хора?

Не, Иво, гаргите са си гарги. Сам си измисли конкретиката, не ми се обяснява като за идиот.

1. Човек е всяко нещо, определено от човек/хора като такова. Зависи къде се намирам нещото. Ако е в пустиня и там има само един човек и той каже, че това нещо е човек, то ще е човек и няма да има разумна сила, която да мисли/твърди друго! Но ако на централно място в Манхатън човек посочи кофа за боклук и каже "това е човек", кофата няма да бъде човек, защото (почти) никой не смята така. Там кофата ще си остане кофа.
Всъщност хората са нарекли себе си хора и като цяло те решават какво значи да си човек. Следователно всяко определение на човешкото следва от хората, това е едно самомнение на вида ни за самия себе си. То не може да е обективно, дори да е изказано от биолог.
Твърде много хора са имат за най-висшето същество евър. Това прави ли ни по-висши от водата? По-сложни, да, но без нея ще умрем ведната, а тя без нас ще си бъде съвсем себе си. Но какво е тя? Всъщост водата не мисли за себе си като вода - това прави ли я по-малко вода? Водата е вода за нас и без нас няма такова нещо "вода", каквото го има в нашите представи. Без нас има някакво нещо, то си е то и толкова.
Какъв е бил светът преди да го осмислим като такъв, какъвто ни изглежда? Бил ли е същият?
Какъв е бил човекът преди да го осмислим като такъв, какъвто ни изглежда? Бил ли е същият?
Ние сме производни както на някогашния пра-човек, така и на някогашния пра-свят. Но ние не разполагаме с тяхната история, как ще построим нашата си представа, започвайки от основните неща? Защото ако не твъгнем от началото и от основното, как можем да претендираме за обективност?
2. Опит за частична обективност. На първо място си мислим, че човекът е материален. Разбира се, за това се спори. Според някои религиозни хора, които не са малко на брой, човекът е основно нематериален, а тялото е незначителна и временна опаковка на истинското човешко. Да пренебрегнем това, което не знаем и да приемем, че човекът е материален, макар да се вкарваме в много вероятна грешка. Правим това само за да продължим да мислим за човека, защото иначе трябва да спрем още тук. И така - материален. Още той е жив. Това какво значи "жив" също зависи от хората, те са създателите и потребителите на всички понятия и идеи, така че не очаквайте много! Ама все пак да си жив значи нашето основно състояние. И вече като го определим, ще знаем какво е да си жив. Само дето искахме да извадим от заключения за човека от характера на това да си жив. За съжаление ние наричаме "да си жив", тва което сме ние, според нашите наблюдения, следователно те не тръгват от основното. Те тръгват от видимото действие и състояние. Не от невидимия принцип.
3. Ако питаме какво е човекът "по принцип" трябва да се захванем за невидми принципи. Но това, че те са невидими, означава, че ние си ги въобразяваме. Те иначе не съществуват - това са само наши мисли. Значи, за да си отговорим на въпроса що е човек, трябва да го измислим на място или да почерпим чужди мисли и да ги споделим, приемайки, че са по-вярни, защото не са наши. А което не е наше, изглежда колективно и по-истинно. Не е така. Няма и значение.
4. Често питаме хора "какво правиш" или "как се чувстваш" и получаваме за отговор "не знам". Ами да си човек е да правиш тия неща, които правят хората и да чувстваш тия неща, които чувстват хората. Ама те самите не знаят добре какво правят и чувстват по всяко едно време. Ако хората бяха "наясно със себе си" до краен предел и можеха да систематизират наблюденията си за самите себе си, без да изкривяват "истината", може би щяхме да разполагаме с по-надеждна информация. Ала и за понятието "истина" има спорове, та с каквато и информация да разполагахме, до каква "истина" щяхме да се доберем? Ако "истината" е крайната ни цел, а ние не знаем какво е "истина", то ние нямаме крайна цел на търсенето си!

Чисто и просто си и ставаш човек, когато си в състояние целенасочено да си зададеш въпроса защо се дефинираш като такъв, тъй като определението "човек" е смислова категория определена от хората и има значение и смисъл само в човешкото общество. Дали кучетата, които отглеждаме, псуваме и убиваме мислят за нас като за "човеци", едва ли...
По-важният въпрос, който си зададох при прочитане на темата обаче е дали под "човек" се разбира съвкупността от двата пола на рода Homo Sapiens или се визира само мъжа, като етимологична изходна точка за формиране на названието за човек в много световни езици?

Humans have a highly developed brain and are capable of abstract reasoning, language, introspection, and problem solving. This mental capability, combined with an erect body carriage that frees the hands for manipulating objects, has allowed humans to make far greater use of tools than any other living species on Earth. Other higher-level thought processes of humans, such as self-awareness, rationality, and sapience,[7][8][9] are considered to be defining features of what constitutes a "person".[10][11]

Humans are uniquely adept at utilizing systems of communication for self-expression, the exchange of ideas, and organization. Humans create complex social structures composed of many cooperating and competing groups, from families to nations. Social interactions between humans have established an extremely wide variety of values, social norms, and rituals, which together form the basis of human society. With individuals widespread in every continent except Antarctica, humans are a cosmopolitan species.

Кристославе, ако на всеки човек на Земята изведнъж едниовременно му поникне к*р на челото и изгуби способността си да работи с ръцете си, както и тази, да спазва норми, спираме ли да сме хора?

Човекът е най-милостивото и същевременно най-жестокото създание на планетата.
Неразгадаем пъзел, необятна микровселена, хибрид между божественото и сатанинското начало.
Най-низката и най-висшата твар.

И впрочем, Данчо каза много и само верни неща. За тези, които не са прочели поста му, защото е дълъг, направете го.

Данчо ако се научи да не пише толкова високоакадемично и пространно ще бъде далеч по-успешен в представянето на идеите си.

ПС: не му чета писанията от месеци