|
Мда, Ангеле, разбрах те. Вероятно просто сме различни (и) в това отношение - имам роднини, дето след казани и сторени от тях неща... е, как да ти кажа. Някога си мислех, че макар да не мога да ги обичам след въпросните работи, поне следва да ги уважавам по силата на кръвта. Наскоро ми светна, че всъщност това не ме прави длъжна - човек не може да избира роднините си, но може да избира отношението си към тях по начина, по който може да го прави с всички останали. Пишейки това, си давам сметка, че в съзнанието си изключвам от подобна постановка родителите си, защото са ме родили/създали/отгледали. За по-далечни родственици обаче... рязала съм и пак ще режа, но в общия случай просто съм охлаждала отношението си към тях, без да се караме. По-скоро именно от уважение и обич към други хора, чиито по-близки роднини са въпросните. Обаче това да обичам и уважавам някого, защото споделяме някаква обща ДНК... не ми е в кръвта, така да се каже.
Колкото до попропаднали приятели... всеки е отговорен както за действията си, така и за последиците от тях. И всеки има право на свободен избор. Имам личен пример в това отношение, ама не ми се разправя. Въпросното момиче ми липсва много, но няма как да помогна на човек, който не иска помощ и който е убеден в правотата на избора си.
_________________ "Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
|