Здравейте!
Знам, че може би е банално, защото наскоро четох за подобен случай, но по-добре да го направя, вместо да съжалявам цял живот.

Днес (18.06.2012), около 9 и 30 се качих в 280 от спирката на Зимния дворец. Няколко секунди по-късно едно неописуемо чаровно момиче отстъпи мястото си на две незрящи момчета и седна до мен. За съжаление трябваше да сляза няколко спирки по-надолу и не събрах смелост да поискам номера й Съжалих в момента, в който слязох от автобуса, защото обръщайки се назад, видях прекрасната й усмивка.

Силно се надявам да си от СУ, защото продължи надолу с 280, та ако по някаква случайност видиш този пост и решиш да ми пишеш, моля изпрати ми лично съобщение тук или e-mail на crazyinlove@abv.bg

На останалите ще съм благодарен, ако разпространят съобщението в newsgroup-ите на специалностите си във фейсбуук или по други форуми.
Благодаря на всички за разбирането.

Във фейсбук ако се вдигне достатъчно шум е по-вероятно да забележи. Иначе този форум не го четат много хора (освен ако не е кандидат-студентка).
(Макар че това, че е било в 280 не знам колко е гаранция, че е от СУ (вярно си е все пак, че тука са най-красивите ) ама кой знае все пак и от други университети пътуват с този автобус).

Ако пътуваш повече с 280 може пак да я видиш
Успех!


П.П. Колко малко им трябва на хората - само една усмивка и...

Аз пък нещо съм се размекнала напоследък и такива истории ме радват. Нямам представа кое е момичето, но ти желая да я намериш. Ще споделя историята ти във Фейсбуук, може пък някой от познатите ми да е бил в автобуса по това време и да се сети кое е момичето. Светът е ужасно малък.

Що ли тва ми е познато

И малко повече смелост, което вече не е малко.

Пич, дай някво описание. Сеш се, че мацката може въобще да не те е отразила, и дори и да го прочете да не зацепи, че става дума за нея. Ако ще го правим - дай да е като хората : )

Що бе, да не би да е имало и преди такива теми?

Да, имаше подобна. Но до колкото знам не успяха да намерят момичето.

Да но едва ли е за същата, освен ако не се е преместила от Младост в Студентски град...


абе... аз верно познавам такава, дето се премести... я дайте описание, а аз ще си припомням как изглеждаше...

Светът е пълен с пропуснати възможности. Следващия път по-смело. Тука нито те знаем, кой си и какъв си, а ти очакваш да ти съдействаме, за да откриеш пак така непознат за нас човек. Хубави и мили момичета бол

Специално го направих достъпно за всички, за да видите какви коментари се породиха от това споделяне във Фейсбуук, което обещах:
http://www.facebook.com/eli.bakalova/po ... re_comment

Само да отбележа, че мен ме имат за цинична, студенокръвна и прочее. Ама щом чак до емоционална стабилност опряхме...
Участниците в "дискусията" са форумци (бивши и настоящи) на 100%, ще спестя никовете.

Момчета не се ли търсят

Оооо , колко мило, дано я намериш, наистина!
Аз пък за 3-ти път се засичам с един ужааааасно хубав момък в автобуса, той винаги се качва на "Плиска" в 280..И двамата слизаме на баба Яга.. Хубав висок, строен, с тъмна коса и очи (има си приятелка-затова не съм го заговорила)Един приятен такъв и ми се усмихва постоянно (или си фантазирам) Все тая. Трябва да има тема за всички готини момчета и момичета които сме видели в автобуса..
Та- ако описаното момче от автобуса е тук- да пише, или по-скоро не.. че като ги опозная и си отворят устата, отпадат от класацията...Да си остане химера, по-добре.

Успех и да държиш хората в течение, че много мила история наистина.

Не. След мъж и след автобус не се тича - винаги идва следващ
Единственият въпрос, който повдига ситуацията, е защо и мъжете не прилагат същия принцип.

Лол, фейсбука ти е по-интересен от форома, аре там да правим Класацията и да се поздравяваме с песни?

Но шегата настрана, ако трябва да съм сериозен - адски абсурдно ми се струва, човек да се влюби "ей така за 5мин в рейса". Може би аз съм циничният, че любовта е сбор от хиляди съставки, от които привличането е само 1 и обикновенно се среща най-масово в природата. Да не говорим, че трябва да е взаимност...

И ако историята ви се струва позната, сигурно сте чували песента:
Hey, i just met you
and this is crazy
but here's my number,
so call me, maybe...

Аз, впрочем, още помня една такава среща с едно такова момче. Не съм правила опит да го търся, щото тогава нямаше ни Фейс, ни форум, ни нищо - ама до ден-днешен помня как изглеждаше и как ми се усмихваше.
Бях в 10-ти клас, отивах сутринта на училище и се разминах с него - ама нали се сещате, ти правиш крачка встрани, той също и все не можете да се разминете. И беше много забавно, а момчето имаше прекрасна усмивка и си беше много чаровен, наистина. Не съм си представяла, че точно тая история би могла да има продължение, но целия ден ми беше толкова нахилено, като се сетя, че чак почнаха да ме питат какво толкова ми се е случило, та съм така щастлива и, както виждате, си спомням случката и до днес.