По принцип има 2 възможни отговора на въпросите ти, и за да не те карам да избираш, ще ти ги разкажа и двата:
Ще започна така - и аз съм бил в твоята ситуация, мисля, че всеки е бил. Но нямах възможност да опозная момичето дотолкова, че да се разочаровам от нея. Т.е ти си в по-благоприятна позиция, защото осъзнаваш:
а/ липсата на общо бъдеще с него
б/ че той никога никога няма да изпита същото и
в/ че дори и да се съберете, ще е кофти връзка и ще съжаляваш.
Много хора нямат този лукс. Затова имам 2 предположения, какво става с теб:
А. Ти не си влюбена вече. Харесва ти идеята, да си влюбена в измисления образ, затова общуването с реалния не ти влияе - ти реално си забраняваш подсъзнателно да ги възприемеш като 1 човек. Харесва ти сладкото усещане да си влюбена в някого и мозъкът ти си го подхранва до откат, макар и без реална причина. Един вид като това "обичам да обичам" но при тебе е конкретен човек. Това е добрия вариант - няма как лесно да се откажеш от фикс-идеята, че си влюбена, остава ти само да смениш образът на обожание. Което няма да е лесно, защото кое момче ще тръгне с момиче, влюбено в друг, па и сравняваща ги по всички параграфи? Да не говорим колко ще е нелеп секса...
Б. Ти си от този тип хора, които искат това което нямат. Аз ги наричам жени, те мен - сексист. Но е факт - искаш някого, който не можеш да имаш. Не можеш да го имаш, не защото си грозна, дебела или комунистка. А защото той "не ста'а". Приемам, че всяка жена знае как да омотае всеки мъж, който си реши. Щом при теб не става, значи има нещо друго, което спира нещата - проблемът е в него. Затова и не можеш да го имаш, той не се дава: 1. нито се прикрива какъв е, 2. нито се променя за да те спечели и 3. дори не му пука за теб. И като всяко момиче(нце), ти искаш куклата, която не иска да е твоя. Или по-скоро не може да е твоя. Решението е или да си втълпиш, че не искаш вече тоя тип (сори, представям си го като елитарен тип, с катинарче, ризи, винаги мъкнеш книга и/или китара и най-близките му приятели са себеподобни момчета, също така постоянно цитира я Пинк Флойд, я Толкин, я друга група, която не съм чувал, защото в гимназията играех футбол, а той не!) а примерно искаш нещо друго (ако е друг човек, историята ще се повтори)
Естествено давам си сметка, че съществува вариант този тип да е Вайпърката, а ти да не знаеш, че е момиче. Или аз да не знам, че тя е момче, признавам, има и този момент.
Но шегата настрана - ще ти мине, просто се отпусни и си гледай кефа. Стани лесбийка ако искаш, поне пробно, ако искаш ще те уредя с женка, че да не ползваш разни съмнителни форонки...
А колкото се дерзаеш, толкова по-голям проблем ще ти е... - философът в мен се обади...
Естествено нищо не се получи, аз бях на 16, срамежлива и сдухана до болка 
Все още въздишам по него, но вече имам доста по-реален образ за него, не го величая толкова. Просто с времето нещата отминаха. 
Но обичах усещането да съм влюбена, то хем беше по детски чисто, хем ми зареждаше батериите, един вид - и не бих го заменила с нищо, макар да усещам колко хлапашка история е бил въпросният период.