Питам, макар да имам вече твърде богат, твърде горчив опит в изпращането на най-близките си хора, но все пак не мисля, че съм единствената (в никакъв случай!). И сега с оглед изпращането поредната партида приятели+любим извън граница, просто се чудя, дали на някой от колегите не му се е случвало някога/случва в момента...
Споделете

Да, случвало ми се е Наистина и много трудно още повече ако това е човекът, в който си влюбена... Колкото и много програми за комуникация по интернет да има сега... не е същото... най- малкото защото не можеш да си го пипнеш, да го гушнеш...

Raya_Alexandra, колкото и пъти да ми се случва така и не мога да "свикна". Ти успя ли оп някакъв начин да се справиш с раздялата?

Както сама каза, трудно е да "свикнеш"... Но това вече е over и не искам много да си спомням...

Дборе- няма да питам! Това му е хубавото на миналото- минало е!

В тоя ред на мисли пък искам аз да кажа:
Това му е хубаво на бъдещето, бъдеще е

Паган, и като си помислиш, че сам си го градиш (или поне така ти се иска да бъде), направо ти иде да скочиш от кеф сигурно!

Що по препоръчана поща ли ще ги пращате ,че се притеснявате колко ще е тежко?

Колко се радвам на проявеното на място и с мярка чуждо чувство за хумор с нотки на сарказъм...

И аз се радвам ,че ти се радваш

мдааам, колко радост виждаш в едно сбогуване, Richard B. Riddick!!! Чак ми е се прииска да ми пратиш малко и на мен по гореспомената препоръчана поща...

Това ми се стори, че не е с много мек тон.
А аз исках просто да кажа, че тоя човек ще се върне

Съжалявам, ако не съм бил разбран правилно.
Съжалявам и ако аз не съм те разбрал добре.

Паган, няма за какво да се извиняваш, надявам се и аз да не съм те засегнала. Ако не крещи от постовете ми и темата- съм в малко кофти емоционална дупка и тъй като обикновено ми минава за час-два си чакам да ми мине сравнително кротко, ама все пак и аз бъгвам от време на време

аз не че мога да дам кой знае колко компетентно мнение, ама да си кажа в смисъл - при мен случаите са били малко по-различни...пак има изпращане за чужбина, но то не е за постоянно, а за около месец до 2 месеца и половина (най-много) и не аз съм изпращала, а мен са ме изпращали...и винаги си ми е било много мъчно и е било ред сълзи, ред сополи и увещавания от другата страна, че ще се чуваме и че все някога ще се свърши престоя ми там и т.н. винаги съм искала да си остана, винаги до после си подсмърчам и махам и ми е кофти... а самият престой...мъка, мъка...рев, рев, сополи и тук таме по някой много либовен смс

everyday_, 100% е гадно и ти да заминаваш, защото отиваш някъде напълно сам/сама! поне близки/приятели, които остават тук все си имат по някого...